 |
| Алфред Йенсен |
В България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците и преводи на стихове на Ботев. Тази книга е едно явление, благодарение на което шведите се запознали с поетичното и революционното дело на Христо Ботев значително преди други европейски народи.
В първите години на ХХ в. Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа.
Тогава, "за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - "Коледари" и "Съдби и поети", превежда много други стихове, както и поемата "Кървава песен", за която пише: "Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - "Кървава песен".
Източник euro2001.net
ПИСМАТА НА МАРА СЛАВЕЙКОВА
ДО АЛФРЕД ЙЕНСЕН
До Алфред Йенсен
Svezia
Mousieur le Dr Alfred Jensen
Stockholm
Dalagatan 14
1 април 1912
Многоуважаеми Господине,
Пенчо не е добре от няколко дни и лекарят му забрани да чете и пише най-малко за две седмици. Той е в голямо нервно напрежение. Също се е преуморил. Той казва, че можете да задържите седмата песен докато Ви е нужна. С деветата да не се бърза, защото я поправя. Вашите селяни са отлични. Вие бихте могли да илюстрирате „Химни за свръхчовека”. Благодаря Ви за обяснението на моето желание и поздрави от двама ни.
Бонкомпани 79, 11 април 1912
Многоуважаеми Г-н докторе!
Ние не можахме веднага да Ви благодарим за голямата радост, която ни доставихте със „Съдби на поети” и да Ви изпратим нашите слънчеви благопожелания за празниците, понеже Пенчо тъкмо по това време много страдаше. Професорът е на мнение наистина, че това било една преходна неврастения, вследствие на голямо напрежение. Но това е една тъй коварна болка в дясното око и виене на свят, че лесно не може да се отстрани. Той трябва да почива и дълго време да не работи. Скоро ще отидем в планините, за да търсим това, което не можем да намерим в Рим.
Аз ще си дам труд да Ви преведа „Химни за смъртта на свръхчовека”1. В момента съм много заета. Има някои поправки в началото. Вие, г-н Докторе, ще видите, че дяволът не е така черен, както човек си мисли на пръв поглед. След като Вие се справихте с такава трудна задача, това ще Ви се стори като играчка.
Тук пролетта е в пълен разцвет. Розите във форума жарят, и не можем да ги видим. Надяваме се в неделя да бъдем при тях.
Как сте и как се чувства съпругата Ви? Как скачат сега сигурно малките около нея?
Ние Ви завиждаме за щастието и Ви изпращаме нашите сърдечни благопожелания за продължителен весел живот.
Пенчо Ви поздравя сърдечно
Ваша предана
М.Б. Славейкова
12.V.12
Скъпи господице! Моят господар и по велител (безотечественик) е тъкмо така безмълвен и държи ръката си пред устата както оня върху свода на Сикстинската капела мълчи от векове. Носи големи черни кръгли очила и като къщно щурче отронва въздишка след въздишка. Затова ние нищо не обаждахме за нас. Ето защо сме тук. Но с очилата, струва ми се, върви по-добре. Днес четохме една статия върху юбилея на Пенчо, където се цитира също Вашата ценна книга върху България като свидетелство за неговото величие.
Как е Вашето мило и симпатично малко семейство? Как завиждам на прилежната Ви съпруга. Аз нищо друго не върша, освен да се грижа за Пенчо.
Сърдечно поздравяваме всички Ви
Ваша предана
М. Славейкова
Рим, 21.V. 912.
Многоуважаеми г-не,
С днешната поща Ви изпращаме 2 № от „Пряпорец”2, съгласно желанието Ви, изразено във Вашата мила картичка и не нужно да ги връщате. Само тези видяхме случайно. За отбелязване е, че организаторите на юбилея нищо не казват и изпращат на юбиляра. Вероятно, това е своего рода политика, която като всяка политика се забулва в тайнственост. Защо не ни пишат нито дума за това? Прочетохме само във вестниците. И също така нещо тайнствено и противоречиво узнахме от Петко Тодоров, който на път за Капри остана няколко дни в Рим. С мъка можахме да изтръгнем нещо от устата му. И той седеше безмълвен, като египетска мумия. От него узнахме само, че лекциите (които собствено трябвало да послужат за подготовка и обяснение на неговите творби и личност преди юбилея) ще следват почти през цялата година всеки 14 дни една след друга. Първите три (2 от д-р Кръстев и 1 от д-р Арнаудов) са вече държани.
Навярно ще бъдем още тук до края на седмицата. Болестта се проточи, ето защо оставаме близо до доктора. Днес Пенчо се чувства добре. Но как ще се чувства утре? Неврастенията е тъй зла... Къде ще отидем не е определено. Но ние ще Ви съобщим това. На Вас, Вашата съпруга и деца пожелаваме весело прекарване на лятото. Ние се възхитихме от Вилата на Вашия шурей. Вие сте хора за завиждане.
Бъдете здрави. П. и аз
Ваша предана Мара
Нашият адрес е още в Рим. Михов мисли, че сме заминали.
Забележка: Под датата на писмото М.Б. е написала:
Ето здравец (Zdravetz).
Здраво!
[Началото на писмото не е намерено.]
89. Дюкане: Дю! Дю! (следва обяснение на немски) - се вика на куче, когато се прогонва. Вик на прогонване и т.н.
95. рекитак или ракитак, храстовидни върби, които растат край реките, където е плитко...
С най-голямо удоволствие отговарям, драги приятелю, на всички Ваши въпроси, даже ако биха били много хиляди. Така няма защо да си създавате грижи, че заангажирвате моето време. Времето е нещо, което трябва да се употребява, дори и когато не води към никаква цел - както може да се заключи пребиваването ми в Рим. Дръжте! [писано на български]. В моите Коледари се казва: Времето е най-бързият кон и само тоя може да постигне нещо, който го сграбчи овреме за гривата. Дръжте коня за гривата! [писано на български]. Седма песен (коригирана и повторно коригирана) днес сграбчих за буйната грива и опакована като пакет пуснах по пощата да препуска за София. След Нова година ще хвана предницата (П.П.Сл.) на осмата песен. Това пиша от името на господина, който проснат лежи в леглото и така оставя времето да преминава, като не мисли за нищо, защото получи от София нова книга и милва нейното младо, свежо и бяло лице [писано на български], въобразявайки си, че ако и Вие бихте получили книгата, щяхте да върщите същото, разбира се, не в леглото!...
Много сърдечни поздрави от нас, двамата, клети римляни, които не знаят какво друго да предприемат, освен да милват книги и т.н.
Ваша предана
М.Б. Славейкова
Уважаеми Господине!
С Вашата хубава книга ни причинихте приятна изненада. Моят мъж и аз сърдечно Ви благодарим за това. Аз само съжалявам, че не мога да разбирам много от текста. Сега се радваме двойно. [Продължението на текста е върху лицевата страна на илюстрованата картичка и не се чете.]
2 / VI.12.Фиренце
Сърдечен поздрав от дъждовната (и изпълнена със старите албионски увехтели дъщери) Флоренция. Утре ще отпътуваме за Комо.
Пенчо + Мара
А. Йенсен казва или ще свършиш това, или ще ти отсека главата. [написано от М.Б. на лицевата страна на картичката.]
9.VI.912
(Brunate S. Como Albergo Bella Vista) Stali
Драги приятелю, ние търсим върху тази малка височина (750) Пенчовото здраве. Но изглежда, че е много висока. Скоро, след 10 дни, ще отпътуваме за Sile Maria. Той спи добре, в добро настроение е, но очите и краката му са още слаби. Да се надяваме, че скоро ще се чувства по-добре. Времето е също тъй непостоянно. Вие как сте и как се чувства милото Ви семейство?
Много сърдечни поздрави от двама ни
М. Слав. Белчева
Пенчо вижда далечните неща много по-добре, отколкото близките: не е ли така, както вижда духовното му око.
ТЕЛЕГРАМА3 № 10608
Кралска телеграфна служба
Комо № 8/345
думи 9
година 1912
дата 11/6
час 8.20
Пенчо не диша вече
Мара
[Писмото не носи дата]
Многоуважаеми господине!
Вашето скъпо писмо прочетох на Пенчовия гроб: за него беше винаги най-голяма радост да знае нещо за Вас. До последния си час той говореше за Вас с тъй голяма обич. Вие сте единственият, който му указваше само любов.
И аз зная най-добре, както Вие, добрий приятелю, чувствате, как тъжите в сърцето си: Вие умеехте да го цените най-добре.
Ах, как той желаеше да Ви каже това. Но съдбата му повели да ни говори чрез мълчание...
Извинете ме, че тъй малко пиша. Моето здраве е твърде разклатено. Благодарение на скъпите приятели Пенев и госпожата още се държа...
Съкровен и поздрави на Вас и на съпругата Ви.
Благодаря за VII-та песен. Третата част ще излезе през септември. Аз не се съмнявам, че Вашият превод е и ще бъде отличен.
Винаги Ваша
М. Слав. Белчева
София, Раковски 121
30. III.913
Многоуважаеми Господине!
Току-що г-н Пенев ми каза, че „Кървава песен” в шведско рухо била на път за София. Благодаря Ви за това със сълзи на очи. Аз Ви моля да ми кажете, дали не бихте искали веднага да имате VII и VIII песен? Та това беше и Пенчовото съкровено желание, те да видят по-рано шведска светлина преди да отпътуват за България. Не бихте ли желали да изпълните тази негова молба? Поради войната те не биха могли да бъдат отпечатани, но аз мога да ги напечатам само за Вас, в случай, че Вие така не можете добре да ги разбирате. Веднага след пристигането ми в България Ви писах в този смисъл, но изглежда, че моето писмо не Ви е намерило. Аз съм сега тъй мълчалива и сама, не желая никому да бъда в тежест.
Надявам се, че Вие и Вашето семейство сте добре.
Сърдечни поздрави
Ваша предана М. Белчева Славейкова
[Писмото не носи дата и място]
Многоуважаеми Господине и приятелю!
Да, за съжаление, ние не се познаваме. Моят Пенчо желаеше да ме въведе скоро у Вас. Ако това не е мечта, не ще трае вечно. Не е ли ужасно да си мислиш, че онзи, който носеше целия свят върху слаби нозе, който се бореше с бога и с дявола, победителят на живота, той не е вече между нас! Сега той побеждава и в смъртта. Във Вашата родина той е вече възкръснал и как тайнствено ми се усмихва той. Хиляди благодарности, уважаеми приятелю, за хубавия великденски подарък. Аз и заради Пенчо Ви стискам ръката, която превъзмогна невъзможното.
Къде намерихте всички тези звучни рими? Колко богат трябва да е Вашият език! На драго сърце, ах с такова удоволствие бих го изучавала. Но сега съм тъй нещастна. Ще се почувствам ли някога по-добре? След няколко седмици ще отпътувам за гроба му. Молете се за мене.
Тези дни преведох няколко стихотворения от лириката му за френско списание. Желаете ли поправените „Химни за смъртта на свръхчовека”?
Желая Ви щастие през време на Вашето пътуване!
Ваша предана
Мара Б. Славейкова
Гранд Хотел Брунате – Комо
14.VI.
Mногоуважаеми Господине и приятелю!
От една седмица съм на гроба му. И аз мълча при безмълвния, който имаше да ми каже толкова много. 10 години бях неотлъчно с него и той не се повтаряше нито веднъж. Винаги нов, винаги верен.
Сега съм сама с неговото дело. Един приятел от Рим иска да го възкреси в Италия. Той ме помоли за някои преводи и така аз Ви изпращам едно копне от химните.
Вашата хубава книга и Вашето писмо ме затрогнаха, като нещо, което рядко ме трогва. Да, той склопи очи преди славата и богатството. Подобно на оня светия, който, щом като бил някъде познат, изчезвал.
Липса на такт ли ще бъде, ако Ви попитам, дали е вярно, че той трябвало да раздели високата премия с някого у нас? С всеки друг, само не с оногова, бих нашепнала Вам - или - кому? През последно време той особено се сърдеше, да се говори за него; защото през последните години у нас той причини зло чрез своята необуздана безвкусица: „С него трябва да се отнасяме по-сурово, досега бяхме към него прекалено отстъпчиви” - казваше той. Но друг път повече. Сега нямам ясен поглед и как мога да гледам така към Вас. Сърдечни поздрави и довиждане! Аз ще остана още дълго тук.
Ваша предана
Мара В. Славейкова
(G-d Hotel St. Nicolaus bei Herman)
Valais, Suisse
28/VII
Сърдечен поздрав от дъждовната (и изпълнена със старите албионски увехтели дъщери) Флоренция. Утре ще отпътуваме за Комо.
Пенчо + Мара
А. Йенсен казва или ще свършиш това, или ще ти отсека главата. [написано от М.Б. на лицевата страна на картичката.]
9.VI.912
(Brunate S. Como Albergo Bella Vista) Stali
Драги приятелю, ние търсим върху тази малка височина (750) Пенчовото здраве. Но изглежда, че е много висока. Скоро, след 10 дни, ще отпътуваме за Sile Maria. Той спи добре, в добро настроение е, но очите и краката му са още слаби. Да се надяваме, че скоро ще се чувства по-добре. Времето е също тъй непостоянно. Вие как сте и как се чувства милото Ви семейство?
Много сърдечни поздрави от двама ни
М. Слав. Белчева
Пенчо вижда далечните неща много по-добре, отколкото близките: не е ли така, както вижда духовното му око.
ТЕЛЕГРАМА3 № 10608
Кралска телеграфна служба
Комо № 8/345
думи 9
година 1912
дата 11/6
час 8.20
Пенчо не диша вече
Мара
[Писмото не носи дата]
Многоуважаеми господине!
Вашето скъпо писмо прочетох на Пенчовия гроб: за него беше винаги най-голяма радост да знае нещо за Вас. До последния си час той говореше за Вас с тъй голяма обич. Вие сте единственият, който му указваше само любов.
И аз зная най-добре, както Вие, добрий приятелю, чувствате, как тъжите в сърцето си: Вие умеехте да го цените най-добре.
Ах, как той желаеше да Ви каже това. Но съдбата му повели да ни говори чрез мълчание...
Извинете ме, че тъй малко пиша. Моето здраве е твърде разклатено. Благодарение на скъпите приятели Пенев и госпожата още се държа...
Съкровен и поздрави на Вас и на съпругата Ви.
Благодаря за VII-та песен. Третата част ще излезе през септември. Аз не се съмнявам, че Вашият превод е и ще бъде отличен.
Винаги Ваша
М. Слав. Белчева
София, Раковски 121
30. III.913
Многоуважаеми Господине!
Току-що г-н Пенев ми каза, че „Кървава песен” в шведско рухо била на път за София. Благодаря Ви за това със сълзи на очи. Аз Ви моля да ми кажете, дали не бихте искали веднага да имате VII и VIII песен? Та това беше и Пенчовото съкровено желание, те да видят по-рано шведска светлина преди да отпътуват за България. Не бихте ли желали да изпълните тази негова молба? Поради войната те не биха могли да бъдат отпечатани, но аз мога да ги напечатам само за Вас, в случай, че Вие така не можете добре да ги разбирате. Веднага след пристигането ми в България Ви писах в този смисъл, но изглежда, че моето писмо не Ви е намерило. Аз съм сега тъй мълчалива и сама, не желая никому да бъда в тежест.
Надявам се, че Вие и Вашето семейство сте добре.
Сърдечни поздрави
Ваша предана М. Белчева Славейкова
[Писмото не носи дата и място]
Многоуважаеми Господине и приятелю!
Да, за съжаление, ние не се познаваме. Моят Пенчо желаеше да ме въведе скоро у Вас. Ако това не е мечта, не ще трае вечно. Не е ли ужасно да си мислиш, че онзи, който носеше целия свят върху слаби нозе, който се бореше с бога и с дявола, победителят на живота, той не е вече между нас! Сега той побеждава и в смъртта. Във Вашата родина той е вече възкръснал и как тайнствено ми се усмихва той. Хиляди благодарности, уважаеми приятелю, за хубавия великденски подарък. Аз и заради Пенчо Ви стискам ръката, която превъзмогна невъзможното.
Къде намерихте всички тези звучни рими? Колко богат трябва да е Вашият език! На драго сърце, ах с такова удоволствие бих го изучавала. Но сега съм тъй нещастна. Ще се почувствам ли някога по-добре? След няколко седмици ще отпътувам за гроба му. Молете се за мене.
Тези дни преведох няколко стихотворения от лириката му за френско списание. Желаете ли поправените „Химни за смъртта на свръхчовека”?
Желая Ви щастие през време на Вашето пътуване!
Ваша предана
Мара Б. Славейкова
Гранд Хотел Брунате – Комо
14.VI.
Mногоуважаеми Господине и приятелю!
От една седмица съм на гроба му. И аз мълча при безмълвния, който имаше да ми каже толкова много. 10 години бях неотлъчно с него и той не се повтаряше нито веднъж. Винаги нов, винаги верен.
Сега съм сама с неговото дело. Един приятел от Рим иска да го възкреси в Италия. Той ме помоли за някои преводи и така аз Ви изпращам едно копне от химните.
Вашата хубава книга и Вашето писмо ме затрогнаха, като нещо, което рядко ме трогва. Да, той склопи очи преди славата и богатството. Подобно на оня светия, който, щом като бил някъде познат, изчезвал.
Липса на такт ли ще бъде, ако Ви попитам, дали е вярно, че той трябвало да раздели високата премия с някого у нас? С всеки друг, само не с оногова, бих нашепнала Вам - или - кому? През последно време той особено се сърдеше, да се говори за него; защото през последните години у нас той причини зло чрез своята необуздана безвкусица: „С него трябва да се отнасяме по-сурово, досега бяхме към него прекалено отстъпчиви” - казваше той. Но друг път повече. Сега нямам ясен поглед и как мога да гледам така към Вас. Сърдечни поздрави и довиждане! Аз ще остана още дълго тук.
Ваша предана
Мара В. Славейкова
(G-d Hotel St. Nicolaus bei Herman)
Valais, Suisse
28/VII
Уважаеми приятелю!
Аз отпътувах от Брунате, за да се отправя към родината. Но никакъв път не води вече за България. И по пътя заболяла, ме изпратиха тук. По цял ден мълча в боровата гора и плача. Няколко сълзи, които са слабо ехо от оригинала, който беше по-слабо ехо от моята болка, си позволявам да Ви изпратя. Те са преведени сега на италиански. Последното стихотворение Вие познавате от първия Сборник на „Мисъл” [писано на български]. Сега нямам необходимото спокойствие, за да създам нещо умно; но Вие ще бъдете снизходителен. Това, което Пенчо предчувствуваше на контрамитинга4, е изпълнено. Тази пагубна политика ни разори. Сега реват за него, но много късно. Русите трябва, да променят нашия план в момента, когато нашият господар в Княжевац е на път за Белград. Всичко пропадна. Как Русия може да търпи една голяма България? Аз не мога да пиша. Не ме забравяйте. Напълно съм изолирана от близките си. Поздравявам сърдечно Вашето мило семейство и Вас.
Мара Б. Славейкова
Брунате, хотел Милано
26.VIII.1913
Уважаеми Господине! Аз съм ви много благодарна за сърдечните поздрави, с които Вие навсякъде ни придружавате. Желая да имам Вашето благородно познанство. Септември и октомври ще прекарам при него в Брунате. Несправедливостта, която ни сполетя, е така черна като гроба му. Очаквам обещаното.
Сърдечни поздрави на госпожа съпругата.
Ваша М. Славейкова
[На лицевата страна на илюстрованата картичка написаното М.Б. не се чете.]
Брунате, Гранд хотел
9/Х 13
Уважаеми господин Докторе, Вие ме попитахте още на неговия гроб и аз му предадох Вашата скръб поради отсъствието в любимата родина. Сърдечна благодарност за Вашата студия върху Сл[авейков], която понякога само докосвам и разглеждам отвън. Вероятно скоро ще последва също и преводът?
Колко за завиждаме сте Вие, уважаеми приятелю, Вие пътувате, учите, общувате с душата на народите, тъжите и ликувате с тях, обичате и мразите. Вие сте един обожаван съпруг, обичащ баща и за Вашето съвършено щастие би липсвал само още портрета на една отдавна умряла жена. Добре. И това ще се изпълни.
Оставете ме само да си отида в къщи. Но къде е сега моя дом?
Аз се питам вкопчена о едно мъртво сърце. Извинявайте, уважаеми приятелю, днес исках да се пошегувам с Вас, а това не ми се удава твърде.
- Как на драго сърце бих била на мястото на моя брат. Той много се радва, поради Вашето скъпо познанство.
Вие, лоший човече, защо ми дадохте надежда? Вие бихте могли може би да ме видите на гроба му. Триест е така близо до Милано и Брунате така близо до Милано, и аз съм така близо до Вас!
Желая Ви щастие през Вашите по-нататъшни пътувания.
Ваша предана
Мара Б. Славейкова
1 „Химни за смъртта на свръхчовека”, преведени на шведски от проф. Йенсен, са излезли в луксозно издание на 15 януари 1916 г. Издателство Wald Zachrisson Goteborg.
2 „Пряпорец” е написано на български.
3 Превод от немски.
4 Отнася се за протестното събрание против славянския събор, в 1910 г. На тоя събор не били допуснати прогресивните руски и други славянски дейци. Събранието, на което говорил и Пенчо Славейков против реакционните панслависти, било устроено в клуба на широките социалисти.
Източник znam.bg
Поетът Пенчо Славейков (1866 – 1912) е централна фигура в българската литература и култура, действителен член на БАН (1898).
Творчеството му е разнообразно и противоречиво, отразяващо обществено-политическите и естетическите възгледи на поето, оформили се под влияние на възрожденския демократизъм и хуманизъм, реализма на руската класическа литература и българския фолклор, на немската философия. П. Славейков се стреми да разшири кръгозора на българската литература, да я европеизира, като я обогати идейно, тематично и художествено.
Във философските си поеми възпява общочовешки стойности. В поемата “Кървава песен” – опит за национална епопея, пресъздавайки трагизма на Априлското въстание, той се стреми да разкрие философията на българската история. Представянето на Пенчо Славейков за Нобеловата награда за литература за 1912 е свързано с името на видния шведски учен академик, професор д-р, поет и преводач, бележит славист Алфред Йенсен (1858 – 1921). С България той се запознава чрез няколко пътувания из Балканския полуостров през 1890 – 93 като кореспондент на шведския вестник “Гьотеборг Ханделстиндник”.
По-късно отново посещава страната, проучва историческото минало, бита, обществения живот, литературата. През 1891 издава книга с очерк за Христо Ботев и с превод на повече от произведенията му. Запознава се с Иван Вазов, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, чиито произведения също превежда. Но най-силно го привлича Пенчо Славейков с широкия културен обхват и разнообразна тематика на творчеството. Стават близки приятели, гостува му в София, пишат си.
Преписката помежду им се засилва особено през 1911 – 12, когато Пенчо Славейков живее като изгнаник в Италия, а Ал. Йенсен усилено превежда произведенията му и главно поемата “Кървава песен”, за да го представи за носител на Нобеловата награда и да популяризира творчеството му в Швеция. През 1912 издава на шведски двете стихосбирки на поета “Коледари” и “Съдби на поети”, за да бъдат приложени към кандидатурата. На 30 януари Ал. Йенсен прави следното предложение:
До Нобеловия комитет на Шведската академия
Тъй като подписаният като почетен член, член-кореспондент на различни славянски академии и научни дружества има право да предложи един кандидат за Нобеловата премия за литература, аз имам честта да предложа като кандидат за споменатата премия за 1912 г. българския поет Пенчо Славейков.
Стокхолм, 30 януари 1912
АЛФРЕД ЙЕНСЕН”
С това Пенчо Славейков е включен в списъка на кандидатите в изисквания срок – 1 февруари.
Но напразно Ал. Йенсен чака предложението да бъде подкрепено и придружено с мотивирано изложение от културни и литературни институции от България, въпреки че е обещано от Софийския университет.
Такава мотивировка прави сам Йенсен през април, заедно с обръщение до Нобеловия комитет.
Този документ е изключително свидетелство за отношението му към Пенчо Славейков, за дълбокото му и проникновено тълкуване на творческото му дело и специално на “Кървава песен”, затова колко високо цени и уважава българския поет.
Прозира и истината, и горчивината колко малки са шансовете в онези години за кандидатите от славянските страни.
"Що се отнася до кандидатурата на Славейков, пише Йенсен, то Шведската академия се намира при щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи на Европа един безпорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър ("Кървава песен”)”.
По същество предложението за Пенчо Славейков не е било разгледано от членовете на Нобеловия комитет през февруари, март и април, може би поради късното представяне на мотивираното предложение.
През есента, когато на заседанията на Нобеловия комитет се приключва процедурата по определяне на лауреата, Пенчо Славейков вече е починал (Нобеловата награда се присъжда само на живи писатели и поети). Носител на наградата за литература за 1912 е немският драматург Герхард Хауптман.
Но обстоятелството, че кандидатурата на Пенчо Славейков е била включена в списъка на кандидатите е признание за българския поет и за българската литература...ОР+
Аз отпътувах от Брунате, за да се отправя към родината. Но никакъв път не води вече за България. И по пътя заболяла, ме изпратиха тук. По цял ден мълча в боровата гора и плача. Няколко сълзи, които са слабо ехо от оригинала, който беше по-слабо ехо от моята болка, си позволявам да Ви изпратя. Те са преведени сега на италиански. Последното стихотворение Вие познавате от първия Сборник на „Мисъл” [писано на български]. Сега нямам необходимото спокойствие, за да създам нещо умно; но Вие ще бъдете снизходителен. Това, което Пенчо предчувствуваше на контрамитинга4, е изпълнено. Тази пагубна политика ни разори. Сега реват за него, но много късно. Русите трябва, да променят нашия план в момента, когато нашият господар в Княжевац е на път за Белград. Всичко пропадна. Как Русия може да търпи една голяма България? Аз не мога да пиша. Не ме забравяйте. Напълно съм изолирана от близките си. Поздравявам сърдечно Вашето мило семейство и Вас.
Мара Б. Славейкова
Брунате, хотел Милано
26.VIII.1913
Уважаеми Господине! Аз съм ви много благодарна за сърдечните поздрави, с които Вие навсякъде ни придружавате. Желая да имам Вашето благородно познанство. Септември и октомври ще прекарам при него в Брунате. Несправедливостта, която ни сполетя, е така черна като гроба му. Очаквам обещаното.
Сърдечни поздрави на госпожа съпругата.
Ваша М. Славейкова
[На лицевата страна на илюстрованата картичка написаното М.Б. не се чете.]
Брунате, Гранд хотел
9/Х 13
Уважаеми господин Докторе, Вие ме попитахте още на неговия гроб и аз му предадох Вашата скръб поради отсъствието в любимата родина. Сърдечна благодарност за Вашата студия върху Сл[авейков], която понякога само докосвам и разглеждам отвън. Вероятно скоро ще последва също и преводът?
Колко за завиждаме сте Вие, уважаеми приятелю, Вие пътувате, учите, общувате с душата на народите, тъжите и ликувате с тях, обичате и мразите. Вие сте един обожаван съпруг, обичащ баща и за Вашето съвършено щастие би липсвал само още портрета на една отдавна умряла жена. Добре. И това ще се изпълни.
Оставете ме само да си отида в къщи. Но къде е сега моя дом?
Аз се питам вкопчена о едно мъртво сърце. Извинявайте, уважаеми приятелю, днес исках да се пошегувам с Вас, а това не ми се удава твърде.
- Как на драго сърце бих била на мястото на моя брат. Той много се радва, поради Вашето скъпо познанство.
Вие, лоший човече, защо ми дадохте надежда? Вие бихте могли може би да ме видите на гроба му. Триест е така близо до Милано и Брунате така близо до Милано, и аз съм така близо до Вас!
Желая Ви щастие през Вашите по-нататъшни пътувания.
Ваша предана
Мара Б. Славейкова
1 „Химни за смъртта на свръхчовека”, преведени на шведски от проф. Йенсен, са излезли в луксозно издание на 15 януари 1916 г. Издателство Wald Zachrisson Goteborg.
2 „Пряпорец” е написано на български.
3 Превод от немски.
4 Отнася се за протестното събрание против славянския събор, в 1910 г. На тоя събор не били допуснати прогресивните руски и други славянски дейци. Събранието, на което говорил и Пенчо Славейков против реакционните панслависти, било устроено в клуба на широките социалисти.
Източник znam.bg
Поетът Пенчо Славейков (1866 – 1912) е централна фигура в българската литература и култура, действителен член на БАН (1898).
Творчеството му е разнообразно и противоречиво, отразяващо обществено-политическите и естетическите възгледи на поето, оформили се под влияние на възрожденския демократизъм и хуманизъм, реализма на руската класическа литература и българския фолклор, на немската философия. П. Славейков се стреми да разшири кръгозора на българската литература, да я европеизира, като я обогати идейно, тематично и художествено.
Във философските си поеми възпява общочовешки стойности. В поемата “Кървава песен” – опит за национална епопея, пресъздавайки трагизма на Априлското въстание, той се стреми да разкрие философията на българската история. Представянето на Пенчо Славейков за Нобеловата награда за литература за 1912 е свързано с името на видния шведски учен академик, професор д-р, поет и преводач, бележит славист Алфред Йенсен (1858 – 1921). С България той се запознава чрез няколко пътувания из Балканския полуостров през 1890 – 93 като кореспондент на шведския вестник “Гьотеборг Ханделстиндник”.
По-късно отново посещава страната, проучва историческото минало, бита, обществения живот, литературата. През 1891 издава книга с очерк за Христо Ботев и с превод на повече от произведенията му. Запознава се с Иван Вазов, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, чиито произведения също превежда. Но най-силно го привлича Пенчо Славейков с широкия културен обхват и разнообразна тематика на творчеството. Стават близки приятели, гостува му в София, пишат си.
Преписката помежду им се засилва особено през 1911 – 12, когато Пенчо Славейков живее като изгнаник в Италия, а Ал. Йенсен усилено превежда произведенията му и главно поемата “Кървава песен”, за да го представи за носител на Нобеловата награда и да популяризира творчеството му в Швеция. През 1912 издава на шведски двете стихосбирки на поета “Коледари” и “Съдби на поети”, за да бъдат приложени към кандидатурата. На 30 януари Ал. Йенсен прави следното предложение:
До Нобеловия комитет на Шведската академия
Тъй като подписаният като почетен член, член-кореспондент на различни славянски академии и научни дружества има право да предложи един кандидат за Нобеловата премия за литература, аз имам честта да предложа като кандидат за споменатата премия за 1912 г. българския поет Пенчо Славейков.
Стокхолм, 30 януари 1912
АЛФРЕД ЙЕНСЕН”
С това Пенчо Славейков е включен в списъка на кандидатите в изисквания срок – 1 февруари.
Но напразно Ал. Йенсен чака предложението да бъде подкрепено и придружено с мотивирано изложение от културни и литературни институции от България, въпреки че е обещано от Софийския университет.
Такава мотивировка прави сам Йенсен през април, заедно с обръщение до Нобеловия комитет.
Този документ е изключително свидетелство за отношението му към Пенчо Славейков, за дълбокото му и проникновено тълкуване на творческото му дело и специално на “Кървава песен”, затова колко високо цени и уважава българския поет.
Прозира и истината, и горчивината колко малки са шансовете в онези години за кандидатите от славянските страни.
"Що се отнася до кандидатурата на Славейков, пише Йенсен, то Шведската академия се намира при щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи на Европа един безпорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетичен шедьовър ("Кървава песен”)”.
По същество предложението за Пенчо Славейков не е било разгледано от членовете на Нобеловия комитет през февруари, март и април, може би поради късното представяне на мотивираното предложение.
През есента, когато на заседанията на Нобеловия комитет се приключва процедурата по определяне на лауреата, Пенчо Славейков вече е починал (Нобеловата награда се присъжда само на живи писатели и поети). Носител на наградата за литература за 1912 е немският драматург Герхард Хауптман.
Но обстоятелството, че кандидатурата на Пенчо Славейков е била включена в списъка на кандидатите е признание за българския поет и за българската литература...ОР+
