Петко Рачов Славейков
17 ноември 1827 - 1 юли 1895
Баща - Рачо Тодор Казанджията. Роден в Трявна към 1800 г. Родът му е от Якоруда. Оженва се през 1821 г.
Майка - Донка Дечов Бацовлу - Бюлбюлюолар. Родена във Вишовград. Умира малко след раждането на Петко Славейков на 17 януари 1828 г.
Мащеха -Тодора Йотов. Родена в с. Зенгините, Еленско. Омъжва се за Рачо Казанджията през април 1828 г. и отглежда Петко Славейков.
17 ноември 1827 г., събота (ст.стил) - ражда се Петко Рачов, впоследствие - Славейков.
1832-1843 г. Петко Славейков петгодишен тръгва на училище. Първо в Търново, после в Трявна и отново в Търново. Учи за кратко в гръцко и турско училище.
1840 г. В Търново пристига Неофит Бозвели. Той раздвижва населението в борба против гръцкия владика. Негов най-млад последовател става Петко Славейков.
1842 г. Петко Славейков взима решение да се замонаши и избягва за тази цел в Присовския манастир. Крайната му цел е Света гора. Баща му го намира и връща. Донася му „История славяно-болгарская" на Паисий Хилендарски. Тази книга е съществена за ориентацията му. Както се казва самият Славейков - тя развяла „калугерската мъгла" от главата му и той започва да мисли не как да спаси душата си, а как да спаси народа си.
1842 г., есента. Иска да продължи образованието си в Свищов при Христаки Павлович и Емануил Васкидович. Поради липса на средства престоят е кратък.
1843 г., лятото. Започва да учителства. Отначало на частни начала, после - в училището в Долна махала. Принуден е да напусне, заради написаната сатира срещу гръцките владици „Прославило се Търново".
1844-1845 г. Опитва да се установи като учител в Килифарево, Церова кория, Бяла, Пиперково, Свищов, Михалци и др., но навсякъде бива прогонен от владиката Неофит.
1845-1846 г. Работи в казанджийницата на баща си.
1846-1848 г. Учител в Ловеч.
1848 г., лятото. Учител в Плевен, Враца и Берковица
1848 г., есента. Прави опит да продължи образованието си при Н. Михайловски в Елена.
1849-1853 г. Учител в Трявна. На 25 януари 1849 г. се оженва за Иринка Иванчева Райкова. Написва, съставя и издава „Смесна китка" / 1852/, „Басненик"/1852/ и „Песнопойка"/1852/.
1853-1854 г. Работи като секретар на плевенския владика Доротей.
1854 г., лятото. Първото му отиване в Цариград. Запознава се с Александър Екзарх, Иларион Макариополски и други български дейци. По идея на Ж. Бланки започва работа по пълен етнографски речник на земите, населени с българи.
1856 г., пролетта - лятото. Взима дейно участие в подготовката на Дядо-Николовото въстание, завършило с неуспех.
1856 г., краят -1857 г., юли. Отново отива в Цариград. Упълномощен представител на Търновска епархия; действа за успешното отстраняването на Неофит Търновски.
1858-1864 г. Учител в Търново, Ески Джумая /Търговище/ и Варна. Запознава се с американския мисионер д-р Лонг, който му предлага да преведе Новия завет за Библейското общество в Цариград. В Ески Джумая започва да публикува първия хумористичен български вестник - „Гайда".
1861 г. Склонява Йосиф Соколски, ръкоположен за глава на българската католическа църква, да се откаже от дейността си, с което прекратява опасността от разединение на народните сили в стремежа им за извоюване на самостоятелна българска църква.
1864-1874 г. Живее и работи в Цариград. Превежда, издава вестници и списания, написва много книги, които печати в своята печатница - „Македония". Превръща се в един от най-изтъкнатите политически дейци, водач на „партията на младите".
1866-1867 г. Води упорита борба срещу проекта на Митхад паша, велик везир, за сливане на българските училища с турските - на практика асимилиране на младото българско образование.
1872 г., 6 януари Петко Славейков е един от главните организатори на т. нар. Богоявленска акция - внушителна манифестация на българската колония в Цариград в защита на българските владици, дръзнали да се опълчат срещу Гръцката патриаршия.
1872 г., януари- февруари Правителството спира в. „Македония"; Петко Славейков е арестуван. Обвиненията в бунтовна дейност предвещават трагичен край. Намесата на чужди дипломатически представители му спасяват живота.
1874 г., януари Противодейства на католическата пропаганда в Македония като пълномощник на Българската екзархия.
1874-1875 г. Открива гимназия в Одрин, за да подкрепи българските там. Останал сам в трудната борба, принуден е да разпусне учениците си.
1875-1877 г. Учител в Стара Загора. След Априлското въстание подпомага чуждестранните комисии, дошли да установят турските зверства; чрез Българската екзархия организира помощна акция за пострадалите. За дейността си е арестуван през юли 1876 г.
1877 г., 11 юли. Посреща руските войски в Стара Загора. В следващата седмица работи като председател на градския съвег. Грижи се за продоволствието, урежда болница, настанява бежанците, урежда разузнавателна служба и градска милиция. Организира отбраната на града.
1877 г., лятото. Подпомага руските войски в освободителната им мисия - участва в разузнавателни операции, в администрирането на освободени населени места.
1877 г., ноември – декември. Превежда отряда на ген. М.Д. Скобелев през Химитлийския проход; участник в разгрома на турската армия при Шипка-Шейново.
1879 г., февруари - 16 април. Назначен е от княз Дондуков-Корсаков за народен представител в Учредителното събрание. Активно участва в изработването и приемането на първата българска конституция. 112 са неговите речи по важни политически въпроси.
1879 г., 15 август. Петко Славейков е уволнен като председател на губернския съвет, заради опозиционните му настроения: отказва да подпише верноподаническа декларация и свиква голям протестен митинг. Публикува открито писмо, в което казва: „Син съм на България по-напред, а после чиновник на правителството!"
1878 г., есента. Установява се в София, където пренася редакцията на в. „Целокупна България" - орган на либералната партия. Избран с огромно мнозинство за народен представител в Първото
обикновено народно събрание.
1880 г., март. Избран с огромно мнозинство за народен представител във Второто обикновено народно събрание. Става председател на Народното събрание. Разпорежда се да бъдат запазени
архивите на Учредителното събрание.
1880 г. декември. Става министър на просветата в правителството на Петко Каравелов. Написва „Инструкция по училищното дело".
1881 г., началото. Става министър на вътрешните работи. Издава редица окръжни заповеди относно пазенето на руските паметници, хуманното отношение към затворниците, ограничение на продажбата на барут и други взривни вещества; закрива 16 затвора като излишни.
1881 г. Арестуван и интерниран в Трявна. Забранява му се да упражнява професията си.
1881-1883 г. Политически емигрант в Пловдив, Източна Румелия. Учителства в мъжката гимназия.
1883 г., краят. Връща се в София и започва да издава в. „Търновска конституция".
1884 г., юни - 1885, януари. Става за втори път министър на вътрешните работи. Първата му работа е да отмени съществуващия през „периода на пълномощията" закон за забрана на митингите и събранията.
1885 г., 19 януари. Изпраща писмо до Народното събрание, в което подава оставката си, тъй като не може да работи за България така, както би искал, поради влошено здраве и напреднала възраст. И досега фактът е единствен в българската история.
1885 г., есента.Заминава за Пловдив, за да подкрепи Съединението. Назначен е, заедно с д-р Странски и Й. Груев за временни управители на областта.
1885 г., есента. При избухналата Сръбско-българска война заминава на фронта като представител на Червения кръст.
1887-1894 г. Понася огромни преследвания, домашни арести и тормоз при режима на Стамболов.
1895 г., 1 юли, 11 ч. Умира в дома си, който се е намирал на пл. „Кафене баши" /"Славейков"/. Впоследствие тази къща е продадена и разрушена от общината, въпреки искането на делегация от интелектуалци да бъде запазена за музей...ОР+
Пенчо Петков Славейков
27 април 1886 - 28 май 1912
1866 г. 27 април, четвъртък. В Трявна, в семейството на Петко Рачов Славейков - поет, вестникар, народен водач, се ражда осмото дете, наречено Пенчо. Братя и сестри: Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенка
1875-1876 г. В Трявна завършва II клас. Учи се лошо, пати много от бастуна на даскал Д. Витанов. Рови из книгите и ръкописите на баща си, най-добре от съучениците си разбира френски.
1877 г. Цялото семейство се премества в Стара Загора, където П. Р. Славейков е поканен за учител.
1877 г., юни 11-годишният Пенчо се опитва да спаси книжовните съкровища на баща си, които изгарят при опожаряването на града.
1877 г., август П. Р. Славейков прибира семейството си в Търново, където открива писалище за прошенописания в долния етаж на един затънтен хан. Заедно със сина си Рачо участва в шипченските боеве.
1878 г. Семейството отива в Сливен, където П. Р. Славейков е "чиновник за особени поръчения" при местния губернатор. Пенчо постъпва отново в I клас. 17 октомври
1878 г. Умира брат му Райко.
1879 г. Семейството заминава за Търново, където П. Р. Славейков е народен представител във Великото народно събрание. Пенчо учи в училището при църквата "Света Богородица" продава бащините си вестници "Остен" и "Целокупна България" из търновските улици
1880 г., юли. Домочадието на дядо Славейков се пренася в София, купуват стара турска къща на пл. "Кафене баши". Пенчо постъпва в 1 клас на гимназията "Денкоглу".
1881 г. След преврата на княз Александър Батенберг, П. Р. Славейков емигрира със семейството си в Пловдив. Пенчо учи в ІІІ гимназиален клас.
1883 г. Най-щастливото време за Славейковото семейство, летуват в с. Белащица. Пенчо учи в V клас на Пловдивската гимназия, става инициатор на ученически бунт. Придружава баща си в обиколките из Родопите, записва народни песни, приказки и легенди.
1884г., януари. Повратна година в живота на Пенчо Славейков. След замръзване на пързалката на Марица остава почти жив труп: не може да ходи, да говори и да пише, не завършва средното си образование.
1884 г., май Семейството се връща в София. Пенчо е прикован на легло. Изчита бащината си библиотека, постоянно иска да му доставят нови книги.
1885 г. Изучава българския фолклор. Запознава се с руските класици. Първи литературни опити, първа любов с братовчедка му Нина Маркова- Вълнарова. Сближава се с Алеко Константинов.
1886 г. Заминава за Виена с баща си да се лекува. Подготвя "Българска антология", останала в ръкопис. Публикува първата си статия за Христо Ботев в хърватско списание.
1888 г. Излиза първата му стихосбирка "Момини сълзи", посветена на Нина Маркова- Вълнарова. По късно Пенчо Славейков издирва екземплярите и ги изгаря.
1888 г., юни Гостува на брат си Христо във Варна, пише пътепис "Из България", води дневник. Другарува с Алеко Константинов, правят съвместни, преводи, сътрудничи активно на "Библиотека Свети Климент".
1889 г., март. Запознава се с Иван Вазов. Превежда от руски и английски, пише социална лирика, продължава да сътрудничи на "Библиотека Свети Климент".
1890 г. Сътрудничи на Вазовото списание "Денница", превежда от френски и руски език. В библиотека Свети Климент" излиза "Луд гидия".
1890 г., 26 май Заминава за Париж за да се лекува при д-р Шарко.
1891 г. Продължава да сътрудничи, на "Денница". Подготвя ръкопис "Антология на българската поезия"; превежда 20-томно издание на "Руска библиотека" и антология на руската литература "Звездите на руското небе".
1892 г. Създава нравствено философските си поеми: "Сis Moll", "Сърце на сърцата “, “Присъда над Фрина", "Успокоений", поместени в сп. 'Мисъл". Пак там, излизат още: "Маг Супа , "Чумави", "Коледари", "Крез на кладата", "Етър са повръща назад' очеркът “През Клисура”
1892 г., 4 ноември Със застъпничеството на проф. Иван Шишманов се записва в Историко-философския факултет на Лайпцигския Университет
1893 г. Слуша лекции при световните знаменитости проф. Вилхелм Вунд, Йоханес Фолкелт, Ернст Елстнер. Изучава немските философи от Фихте до Ннцше. Избран е за председател на българската секция на Славянското академично дружество, посещава концерти и изложби. В “Мисъл” се появяват: “Балтасар”, ”Радоил”, ”Орисия”, цикъла “Шарки”.
1894 г. Преживява втора несподелена любов с Гертруда Опсхюле. Задълбочава се в творчеството на Гьоте и Хайне, Шопенхауер и Ницше; запознава се със скандинавските литератури. Чете Ибсен, Брандес, Якобсен и Киркегор. Изписва много книги за личната си библиотека. Сътрудничи на “Българска сбирка” и “Мисъл”. Публикува “Планински сонети”, “Коняр”, “Цар Самуил”, цикълът “Момини сълзи”. Умира любимата му сестра Пенка.
1895 г. В "Мисъл" излизат: "Микел Анджело", "Неразделни", "Нощем".
1895 г., 1 юли .Умира баща му Петко Рачов Славейков.
1896 г. Излиза "Епически песни" Книга първа. /Пловдив/
1897 г. Сътрудничи на "Българска сбирка", сп. "Знаме", "Мисъл”. В "Българска сбирка" публикува "Кървава песен" - пролог, Песен първа, цикъла “Момини сълзи".
1897 г., 11 март. Убит е Алеко Константинов. В "Мисъл" излизат: "Алеко Константинову", "Сянката на свръхчовека", статията "Заратустра".
1898 г. Лекува се в Берлин, задълбочава се връзката му с Георг Адам.
1898 г., 2 август. Получава свидетелство, че е завършил Лайпцигския университет. Завръща се в България. Излиза "Блянове", Епически песни. Книга втора. /Пловдив/
1899 г., 5 февруари. Назначен е за волнонаемен учител в Първа софийска мъжка гимназия, командирован в Народна библиотека.
Оформя се естетическата програма на кръга "Мисъл" с културен идеолог и водач П. П. Славейков. Става литературен кръстник на поета Пейо Крачолов, когото нарича Яворов.
В “Мисъл” е отпечатан поетичен цикъл "Самотен", четири статии за Пушкин, статии и рецензии за Гьоте, Петьофи, Мицкеинч.
Води шумни полемики с Антон Страшимиров в сп. "Праг", "Мисъл" и "Пряпорец".
1900 г. Лекува се в Кюстендил летува в Костенец. Предприема пътувания из северна и южна Българи, събира спомени и сведения за П. Р. Славейков. Сътрудничи на "Пряпорец", "Мисъл" и "Демократически календар".
1901 г., 28 март. Повишен е от редови библиотекар в поддиректор на Народна библиотека. В “Мисъл" излиза Песен трета на "Кървава песен", очерк за Алеко и стихотворен цикъл “Песни”, включен по-късно в "Сън за щастие". Отпечатани са избраните съчинения на П. Р. Славейков и Алеко Константинов, с предговори от П. П. Славейков. Разрив с КирилХристов.
1902 г. Излиза луксозно издание на "Епически песни" в 13 екземпляра. Публикува програмната си статия "Поети" - в. "Пряпорец"; В "Мисъл" излизат "Характеристики на немски поети". Редактира "Библиографически бюлетин" и "Опис на български периодичнииздания" в Народна библиотека.
1903 г., януари. Умира Петко Каравелов. Започва връзката му с МараБелчева, която поставя началото на най-плодоносния и зрял етап в творчеството на П. П. Славейков. В "Мисъл" излиза баладата "Поет", "Харамии-3", статия за Ницше.
1904 г. Пише предговора към II издание на "Стихотворения" от П. К. Яворов, "Псалом на поета"-/в писмо до Мара Белчева/, в "Мисъл" излиза студията "Българска народна песен".
1905 г., март-юли. Пенчо Славейков е в отпуск по болест, лекува се вПариж, ежедневно кореспондира с Мара Белчева. Шумна полемика сКирил Христов, обвинил го в плагиатство. В "Мисъл" е отпечатан цикълът "Сън за щастие"; излиза предговорът му към "Избрани съчинения" на Христо Белчев.
1906 г. Излиза стихосбирката "Сън за щастие" /Тутракан/.
1906 г., май. Запознава се в София с Алфред Йенсен, дошъл да получи разрешение да превежда Кървава песен". Изнася сказки за българската поезия, за които е атакуван яростно от Иван Вазов.
1907 г. Води интензивен духовен живот - устройват литературни четения у Мара Белчева, чайове у д-р Кръстев. Излиза луксозно издание на “Епически песни”. Работи с Мара Белчева върху превода на "Тъй рече Заратустра”. Публикува в "Мисъл": “Химн за смъртта на свръхчовека" и статиите "Език и култура", "Хайне в България".
1908 г., 29 март Встъпва в длъжност управител на Народния театър,
1908 г., юни. Командирован от министър Никола Мушанов в Загреб, Виена, Дрезден, Берлин, Хамбург, Ваймар, Франкфурт, Мюнхен, Кьолн, Москва, Петербург - "да изучи интендатурата на чуждестранните театри”
1908 г., август. Разболява се и прекъсва командировката.
1908 г. , септември. След Младотурската революция и обявяването на "хуриета", заминава с Народния театър па турне в Одрин, Солун, Боден, Битоля, Прилеп и Вепес, Представленията на трупата сепосрещат като българска културна манифестация в Македония.
Конфликт с министър Мушанов по повод нанасянето на Българска оперна дружба в Народния театър.
1909 г., 10 февруари. Пенчо Славейков е уволнен от Народния театър и назначен за директор на Народната библиотека.
1909 г., 20 април - 3 юни. Заминава с проф. В. Златарски за Москва, като представител на България за тържествата по откриване паметника на Гогол. Посещават Петербург н Кирков, откъдето прибират архива и ковчега с останките на проф. Марин Дринов.Летува с Мора Велчева на Земенския манастир. Прави първата основна ревизия на фонда на Народна библиотека - наличността е 51000 тома. Работи върху "Кървава песен” и "Немски поети”.
1909 г., 16 ноември В “Славянска беседа" изнася сказка 'Националният театър", остро критикувана от Иван Вазов и Йордан Маринополски.
1910 г. П. П. Славейков и Мара Белчева, Боян Пенев и Дора Габе, д-р Кръстеви, д-р П. Михов и Стоян Михайловски се събират на "Бетовенови вечери" у пианистката Маргарита Стойчева-Лабрам.
Излиза антологията - мистификация “На Острова на блаженните". Отпечатан е сборника "Мисъл" т. I; в сп. "Мисъл" с публикувана програмната статия 'Национален театър' и “Отворено писмо до г.г. славянските делегати на събора на г. Бобчев"; "Кървава песен", Песенчетвърта н пета.
1911 г., 1 март Заминава заедно с Мара Белчева на двумесечна командировка през Цариград, Атина. Корфу, Дубровник и Палермо за Берлин, Марбург. Щутгарт. Сент Гален - да се запознае с библиотечното дело и да издири ръкописи, свързани с българската история.
1911 г., 27 април. Завръща се от Рим в България без Мара Белчева, по нареждане на министър С. С Бобчев "да бъде произведена грижлива ревизия" от Ст. Аргиров в Народна библиотека. Усилено работи върху "Кървава песен"; излиза преводната му антология "Немски поети".Избран е за почетен член на московското “Общество на любителите на руската словесност". Ежедневно кореспондира с Мара Белчева.
1911 г., 18 юли Със заповед на С. С Бобчев е уволнен от длъжността директор на Народната библиотека н е назначен за уредник на Училищния музеи на IV етаж на Министерство на просвещението.
1911 г., 24 август. Дълбоко огорчен, напуска България завинаги. Установява се в Рим, ул. "Буонкомпани" 79. Работи денонощно над "Кървава песен”, дава последни наставления на д-р Кръстев по отпечатването й. Работи с Мара Белчева по превода на “Заратустра”; учи италиански, посещава музеи и галерии; става център на българската емиграция в кафене “Аранис''
1912 г., 30 януари. Алфред Йенсен предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за 1912 г.
1912 г., март. Подготвя се честване и юбилеен сборник по случай 30-годишната литературна дейност на Пенчо Славейков.
1912 г., април. Заедно с Мара Белчева н други българи получава аудиенция при папата след 21 май. Заминават за Флоренция.
1912 г., 5 юни. Пристигат в курортното селище Брунате, над езерото Комо и отсядат в хотел “Белависта”.
1912 г., 10 юни. Състоянието на Пенчо Славейков силно се влошава, парализира се.
1912 г., 11 юни. /28 май, стар стил./, четвъртък. 8 ч. вечерта Пенчо Славейков умира на 46 години. Последната му дума е “Светлина...”.
Погребват го в селското гробище.
1921 г. Костите на Пенчо Славейков са пренесени в България...ОР+
