"ПОЧИТ КЪМ ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ. СТО ГОДИНИ ОТ ДЕЙНОСТТА МУ КАТО ДИРЕКТОР НА НБКМ"
Националната библиотека
"Св. Св. Кирил и Методий"
Точно в Деня на народните будители на 1 ноември 2011 г. в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ) бе открита удивителна изложба, посветена на един от духовните колоси на България и директор на библиотеката - Пенчо Славейков.
Така е онасловена и изложбата - "Почит към Пенчо Славейков. Сто години от дейността му като директор на НБКМ", организирана съвместно с Националния литературен музей (НЛМ).
Професор Боряна Христова - директор на НБКМ, бе водещ на събитието.
За експозицията говори един от авторите на изложбата - д-р Милена Тафрова. Изложбата е дело още на д-р Руслан Иванов от НБКМ и Здравка Никовска - уредник на къща-музей "Славейковци" към НЛМ.
Слово произнесе и директорката на НЛМ Катя Зографова.
Проф. Христова прочете биографията на един от измислените от Пенчо Славейков поети, включени в мистификаторската му антология "На Острова на блажените", която биография всъщност представлява иронично-шеговита, поръсена с умерена доза саркастични подмятания, автобиография на самия Пенчо Славейков.
Портретни скици на поетите от "Острова на блажените", рисувани от Пенчо Славейков и Мара Белчева
Изложбата предлага разказ в картини, с който целим да пресъздадем поне частица от автентичния образ на поета, изтъкна в словото си д-р Тафрова.
Този разказ започва от родното място и семейната среда на Пенчо Славейков,
за да продължи с ранното му творчество, студентските години в Лайпциг
и заниманията му с български фолклор.
По-нататък експозицията представя Славейков като един от участниците в литературния кръг "Мисъл" (д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров)
и като директор на Народния театър.
Любовта на поета с Мара Белчева , която споделя неговия жизнен път до самата му смърт, намира място в настоящата изложба чрез снимки и кореспондецията помежду им.
Акцентът в експозицията е поставен върху дейността на Славейков като поддиректор и директор на НБКМ.
Той приема тези назначения освен като административна служба, още и като мисия, начин за утвърждаване на ролята на този книжовен център като средище на националната ни култура. Разгръща широка организаторска дейност, представена с документи от личното му служебно дело - документи за служебни пътувания до Берлин, Сент Гален, Фрайбург, Москва, Харков, Рим, Неапол, Атина и др. и негови доклади, рапорти, кореспонденция във връзка с тези пътувания.
Подобаващо внимание е отделено и на сътрудниците на Пенчо Славейков в лицето на Яворов, Петко Тодоров, д-р Никола Михов и д-р Иван Димитров.
НБКМ по времето, когато се е помещавала на ул. "Г.С. Раковски" (1907 г.). Днес на това място се намира "Театър 199"
Голям интерес предизвикват витрините с оригинални ръкописи на "Кървава песен", за която Славейков е номиниран през 1912 г. от шведския писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен за Нобелова награда за литература, "На Острова на блажените" и "Сън за щастие".
В словото си Катя Зографова
основателно постави въпроса за мястото на Пенчо Славейков в плеядата български народни будители, започваща с имената на светите братя Кирил и Методий и техните следовници патриарх Евтимий, Киприан, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Миладиновци, Раковски, Левски, Ботев...
Пенчо Славейков е по-различен от тях. Той е вдаден всецяло в своя културен подвиг, подчертано отстранен от врявата на делничното, от профанското животуване на филистерите. Дали може да бъде назован народен будител? Не стои ли самотно на своя литературен Олимп, твърде отдалечен от низините на народа? Трудно е да си представим този Славейков с неговия яростен бастун кротко да проповядва... И все пак той е будител, който не просто буди, а разтърсва спящите - в посредствеността, в канона, в опълченското, в песента на миналия ден.
Пенчо Славейков оставя дълбока диря в библиотеката, като налага висок модел и в комлектоването на фондовете на държавната библиотека, оставя своя паметен знак за реформаторското си, за будителското си присъствие в този храм на книгата, изтъкна Катя Зографова.
.jpg)
Лични вещи на Пенчо Славейков и Мара БелчеваЦигаре
Масажор
Мастилница
Пишеща машинаЧаена чаша
Документи, свързани с унизителното уволнение на Пенчо Славейков от тогвашния министър на просвещението Ст. Бобчев, когото Пенчо разглежда като главен "фасулковец" (по името му).
Поради острите критики на целия кръг "Мисъл" срещу открито реакционния и проруски Славянски събор, проведен в София през 1910 г., русофилът и панславист Бобчев отмъщава на поета (за сведение и припомняне на днешната Пета колона на Русия в България).
Пенчо Славейков, огорчен, напуска родината и, както е известно, умира в Комо Брунате, Италия, на 28 май 1912 г.
След уволнението на Пенчо Славейков за директор на библиотеката е назначен... братът на министър Бобчев.
Но в крайна сметка в историята и паметта на нацията остават не фасулковците, а титаните на духа и словото като Пенчо Славейков.
Национална изложба "Културният подвиг на Пенчо Славейков" е открита в Регионалната библиотека на Варна
"Моите книги, кога умра, колко ли ще ги оценят? Но все се надявам, че няма по-скъпо да ги оценят от паметта ми, която ще преживей много дни...", писал Пенчо Славейков в края на дните си. Сега, 135 години след рождението и близо 90 години след смъртта му, може да кажем, че пророчеството се сбъдна. Паметта му е жива, а книгите - оценени от малцина.
Големият български поет и културен водач Пенчо Славейков, единственият българин, предложен за Нобелова награда, заслужава повече популярност.
Като духовна провокация към изстрадалия ни сънародник, който вече десетина години живее в кризисни условия, определя смисъла на изложбата "Културният подвиг на Пенчо Славейков" авторката - главната уредничка на къщата-музей "Петко и Пенчо Славейкови" Румяна Пашалийска. Един от начините да намерим утеха и кураж, е да се обърнем към това, което вече е било - към посланията на нашите духовни предтечи, които са живели в не по-малко тежки общества, казва тя. Представителната изложба, реализирана с подкрепата на Министерството на културата, която обикаля страната, е вече във варненската Регионална библиотека - в библиотеката, която носи името на Пенчо Славейков.
Поетът често се оплаквал, че живее в "първобитно общество с малолетна интелигенция", където хората прекарват времето си само за отхранване на плътта.
Нищо ново под слънцето, казваме. Човек е склонен да мисли, че неговото време е най-тежко. Но да не забравяме, че и Пенчо Славейков - високоиздигната, европейска, философска личност, е живял в грозни времена. При това личната му съдба е утежнена и от недъг, разсъждава Румяна Пашалийска, която има много публикации по проблемите на литературната история и е създала редица авторски изложби. Вярно, че поетът е живял във враждебна среда от бездуховни хора.
Но той рядко е докосван и от любовта на колегите си по перо. Различните не са любимци. Пък и неговата поезия не е така лесно достъпна. А е най-ерудираният сред писателите в своето време, единственият български кандидат за Нобелова награда. Само ранната му смърт попречила да я получи. (Високото отличие се дава на живи писатели.) Славейков бил препоръчан от шведския си преводач д-р Алфред Йенсен, член на Нобеловия комитет и негов възторжен почитател. Предложението е написано на 30 януари 1912 г., четири месеца преди смъртта на поета. Тъкмо на него спътницата на Пенчо Славейков Мара Белчева съобщава в телеграма: "Пенчо издъхна."
Ръкописи, излезли от ръката на Пенчо Славейков, първи издания на негови книги, част от кореспонденцията му - над 300 експоната, се изнасят за първи път от фондохранилищата на къщата-музей "Славейкови". В обширната изложба има прелюбопитни и малко известни факти от биографията на поета и неговото обкръжение.
Библиографски страсти Пенчо Славейков бил изключително грижлив към външния вид на своите книги. Много обичал красиво оформената книга. Когато следвал в Лайпциг (от 1892 до 1898 г.), библиотеката му нараствала с часове. Купувал си библиофилски издания, напечатани на благородни хартии, изписани със златни букви. Бил истински библиоман.
Дори си поръчал табелка "Библиотека Пенчо Славейков". Личната му колекция наброявала 6000 тома. До нас са достигнали половината - някои продавал, за да преживява, други били разпилени. Невзрачно било първото издание на "Сън за щастие" от 1906 г. А мечтаел именно тази книга да бъде особена. Проектът, останал неосъществен поради смъртта му, се осъществявал в съдружие с художника Харалампи Тачев, който направил около 80 оригинални илюстрации към книгата (част от тях са в изложбата). Много от книгите му излизали в ограничен тираж, по 13 екземпляра дори. Сега главната уредничка на музея "Славейкови" търси спомоществователи и издатели, за да осъществи посмъртно мечтата на поета - да направи библиофилско издание на "Сън за щастие".
Родени един за друг Пенчо Славейков не е книжен образ, бил е жив човек, на когото не били чужди сърдечните трепети. Първата му стихосбирка "Момини сълзи", излязла в 1888 г., е посветена на братовчедката му Нина Маркова-Вълнарова - първа и несподелена любов. По-късно той се срамувал от тази стихосбирка и издирвал екземплярите, за да ги изгори. По време на следването си в Лайпциг преживял друга несподелена любов към Гертруда Опхюле. Но в живота му, макар в по-късни години, влязла една голяма жена - поетесата Мара Белчева, духовното му партньорство с която продължава до последния час. Тяхната връзка (тъй като не били женени), е повод за пикантни клюки и неприлични закачки. За онези години това било страхотен скандал, припомня фактите г-жа Пашалийска.
Но, дай Боже, всекиму подобна връзка - общение на душите и дружба на мисълта. На 27 март 1905 г. Пенчо Славейков пише на Мара Белчева от Париж: "Родени един за друг, копняли един за друг, нас ни сдружи, за щастие, неволята на сърцата, след дълго пилигримство, непонятно за нищите духом, за венчаните в църква, а развенчани в душите си... Моят поглед дири наслада в твоята душа и е честит да я намира там."
В този период от живота си Славейков създава най-зрелите си произведения. Вдъхновена е и неговата муза - Мара Белчева започва да превежда "Тъй рече Заратустра". В изложбата са изложени ръкописи на нейния превод с неговите поправки.
И къщата-музей "Славейкови" е юбиляр, празнува 50-годишнина. Колко ли българи са влезли в дома на "Раковски" 138 в столицата? Там е възпроизведена обстановката от старата Славейкова къща, която през 1926 г. била продадена за дългове, а през 1932 г. - разрушена поради новия регулационен план. Светослава Славейкова, племенничка на поета, е създателка и първа уредничка на музея. Израснала в старата Славейкова къща под грижите на своите вуйчовци, тя подарява всички мебели, издирва книги, възстановява ръкописи. "Духът на Петко Р. Славейков и Пенчо Славейков може да бъде напълно спокоен. Техният музей е нареден с такава нежна грижа, каквато само тяхната скъпа памет заслужава", пише на 11 юли 1951 г. в книгата за впечатления Николай Лилиев.
Изложбата показва възстановена Пенчовата стая. В нея е оригиналното легло на поета, над което виси портретът на баща му, библиотеката. Посетителите стъпват по оригиналния килим, има възстановена камина, картини по стените. Там е и писалищната маса с личната му пишеща машина, прословутият бастун, с който го знаем от снимките. Там са и архивите на баща и син Славейкови - около 80 000 ръкописни листа.
"Баща ми в мен"
Едноименното стихотворение е тема, която занимава Пенчо Славейков. Бащата е имал огромно личностно влияние. Не е без значение да се родиш в семейство на духовни аристократи, чийто родов герб е поезията, отбелязва Румяна Пашалийска. От баща си Пенчо наследил светоусещането и волята да не обръща внимание на материалните несгоди в живота. Сам признава, че в джобовете на Славейковци винаги е веел вятър. Но и двамата са преследвали духовния идеал. Докато нашите бащи служеха пряко на живота, казва Пенчо, ние имаме много по-тежка задача - ние воюваме за душата на съвременния човек. Да създадеш такова огромно творчество и да изпълниш такава културна мисия (бил е директор на Народния театър и на Народната библиотека), е равносилно на подвиг. Това е културният подвиг на Пенчо Славейков, казва г-жа Пашалийска.
Неговото време е бъдещето
Блестяща личност, Пенчо Славейков не очаква съвременниците му да го разбират, очаква това да направят бъдещите поколения. Той е елитарен във всяко отношение, той е културният идеолог на първата модерна литературна формация - кръга "Мисъл", припомня изложбата. Високите материи, с които се занимава, никога не са били особено популярни и особено разбрани. Но може би това е белегът на голямата личност - да надживее времето, в което се е родил.
Неговото време все още е бъдещето.
Донка Христова
