СЛАВЕЙКОВИТЕ КЪЩИ - МУЗЕИ

СЛАВЕЙКОВИ ИМАТ ТРИ ДОМ-МУЗЕЯ
В СОФИЯ, ТЪРНОВО И ТРЯВНА 
СОФИЯ- КЪЩА МУЗЕЙ ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ

"Духът на Петко Р. Славейков и на Пенчо Славейков може да бъде напълно спокоен: техният музей е нареден с такава нежна грижа, каквато само тяхната скъпа памет заслужава."
Николай Лилиев. 

Уреден е в дома, в който е живяла и починала най-голямата дъщеря на П. Р. Славейков. За първи път музейните стаи са приели посетители на, 1.VII. 1951 г. Възстановена е обстановката от жилищата, в които са живели и творили бащата и синът Славейкови. Първата част от експозицията запознава с голямата, продължителна и разностранна дейност на дядо Славейков, борец за народни права, учител, журналист, поет и общественик през Възраждането и първите десетилетия след Освобождението.

Подреден е кът с мебелите, купени от П. Р. Славейков, когато е станал за пръв път министърИзложени са негови лични вещи кутийка с емфие, шарена кърпа, мастилница с паче перо, джобен часовник и др. 








Тук е и историческата маса, на която е подписана Търновската конституция (1879 г). 

Втората част от експозицията запознава посетителите с живота и творчеството на неговия син Пенчо П. Славейков — големия български поет и гражданин-демократ. Възобновен е с оригинални мебели кът от стаята, в която той е живял и творил.

Показана е неговата библиотека, която съдържа над 2000 тома, книги и периодични издания на девет езика. В документалната експозиция на музея са проследени основните моменти от живота и творчеството на двамата велики българи

Показани са оригинални снимки, ръкописи, писма, първи издания на тяхното творчество, както и по-сетнешните издания на книгите им на български и чужди езици. 

Особено място е отделено за издавания от стария Славейков в. «Македония», както и за забележителната поема «Кървава песен» — връх в поетичното творчество на неговия син.

Голямо богатство за музея представлява архивът на Славейковци (голяма част все още непубликуван), който е обект на проучване от научни институти и специалисти-литературоведи...ОР+


  • В музея се съхранява уникална сбирка от материали на градския бит от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
  • ОСНОВНИЯТ ФОНД съдържа 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови, личната библиотека на Петко (162 тома) и на Пенчо (около 2000 тома) Славейкови, 600 оригинални фотографии, 150 живописни платна от изтъкнати български художници-класици, мебели, вещи, етнографска колекция, принадлежали на Славейковото семейство и на поетесата Мара Белчева.

Вход: 3 лв.
Ученици, студенти и пенсионери: 2 лв.
Беседа: 5 лв.
Беседа на чужд език: 10 лв.


Безплатен вход – всеки последен четвъртък на месеца и всеки приемен ден за хора с увреждания и деца до 7 години.




Адрес: София, ул. Г. С. Раковски 138
Работно време: Понеделник, вторник, сряда, петък: 10:00- 17:00; четвъртък от 13:00 до 17:00
Телефон: 02 987 19 45


ТЪРНОВО - КЪЩА МУЗЕЙ
"ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ"

Петко Р. Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 г. През 1843 г. започва учителска му дейност. Той е един от най-активните ръководители на борбата за независима българска църква

Участник в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. През 1879 г. депутат в Учредителното събрание, деен участник в изработването на Търновската конституция. Умира през 1895 г. 

Петко Р. Славейкове бележит поет и писател, един от създателите на новобългарският книжовен език, талантлив журналист, издател на българския възрожденски периодичен печат и общественик.
Къщата на Петко Рачев Славейков е реставрирана през 1971 г. Пред нея е поставен паметник, изработен от скулптора Благой Илиев.
Източник 
purebulgaria.net
ТРЯВНА - КЪЩА МУЗЕЙ 
"ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ"
Славейковата къща се намира на едно от най-оживените места в Трявна. Това е домът на поетите Петко и Пенчо Славейкови. 

Петко Славейков, който е изпратен като учител в Трявна, се задомява в града. Тук се венчава за съпругата си Ирина. Зестрата която получава Петко Славейков е къща, в която са родени по късно деветте им деца, едно от които е и не по-малко прочутия от баща си Пенчо Славейков. 

На входа на музея е поставена голяма метална плоча с ликовете на двамата знаменити българи. Къщата е в типичен възрожденски стил - на два етажа, с дървен чердак, с прекрасно озеленен и подреден двор. 

На първия етаж е документалната сбирка, свързана с творчеството на баща и син Славейкови. На вторият етаж е запазена типичната възрожденеска атмосфера и експонати от бита на семейството - шарените черги по пода, миндерчетата по стените, малката софра, с наредени съдове и прибори за хранене, огнището, бебешката люлка, стана, на който са тъкали дрехи, масата, където са учили децата.
Всяка вечер от Часовниковата кула в Трявна се разнасят звуците на песента "Неразделни" по едноименното произведение на Пенчо Славейков.



НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ 
НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТ


Формирането на културната памет на една нация, на ценностно отношение към паметниците на културата, към документалното наследство и към личностите, чийто живот е достоен за подражание и възхищение е едновременно и потребност, и дълг на всяко общество, осъзнало значението на наследството като основен фактор за национална идентификация. За българския народ такова осъзнаване и разбиране е исторически обусловено още през епохата на Българското възраждане. 

Сложната обществено-историческа обстановка – липсата на политическа и църковна независимост, слабата международна подкрепа и надигащият се балкански национализъм довеждат до търсене на различни възможности за повдигане на патриотичния дух на народа и формирането на национално самосъзнание. Тази обстановка е предпоставката за възникване на интереса към старините, към славното минало на народа ни, към мечтата за възвръщане на загубената държавност.

Писмените паметници на старобългарската култура се възприемат през Възраждането като национално съкровище и фактор за формиране на национално самосъзнание. 


Призивът на Паисий Хилендарски да се събират и изследват всички старини намира благоприятна почва в дейността на цяла плеяда наши възрожденици, посветили живота си за утвърждаване на родния език, разширяване на българската просвета, борбата за независима църква и повдигане на духа на народа ни в стремежа му към свобода. 

Сред тях са имената на Неофит Бозвели, Васил Априлов, Георги С. Раковски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Нешо Бончев и много други.
От събирането, изследването и съхраняването на тези старини, обаче, до появата на първите музеи, архиви и библиотеки във вече освободена България, трябва да мине дълъг период. 

Период не само на натрупване на исторически свидетелства от миналото, но и на формиране на ценностно отношение, както към културното наследство, така и към всички онези вторични произведения, въникнали на базата на историческите документи и като отзвук на обществените и личностни нагласи и отношение на историци, писатели, поети, изследователи, които се занимават със същото това наследство.
I. Литературно-мемориални обекти
Утвърждаването на писателя като значима фигура в културния живот обуславя и необходимостта от музейното представяне на тази фигура сред обществото. Така възниква идеята за създаване на първите литературно – мемориални обекти, посветени на живота и творческата дейност на най-видните представители на българската литература.
1. Къща-музей „Алеко Константинов”
Първият такъв обект е къщата-музей на литературния творец и общественик Алеко Константинов в Свищов. Инициативата е подета още през 1911г., но тържественото му откриване е чак през май 1926г. 

Създаването на този музей показва връзката между възрожденската идея за събиране на материали, документи, книги и необходимостта от музейно съхраняване и представяне на събраното литературно наследство, което по този начин се превръща в литературна памет на нацията.

Къща-музей “Алеко Константинов”, Свищов
2. Къща-музей „Иван Вазов”
Постепенно се създават и други литературно-мемориални обекти. Безспорно едно от най-големите събития в музейното дело в годините до Втората световна война е създаването на къщата-музей на Иван Вазов в София. 

Идеята идва още през 1895г., а след смъртта на писателя, Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщане на Вазовия дом в музей. На 26 ноември 1926г. е неговото официално откриване.

Къщата, в която писателят е живял и работил най-дълго време се намира в центъра на столицата и е построена през 1895г. Днес в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са изложени и някои от уникалните подаръци и награди, които Вазов получава приживе. 

Към втория етаж отвежда широка дървена стълба, над чийто парапет са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея. 

На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място.

Музеят на Иван Вазов е първият литературен музей в България, прераснал в  културен и научно-изследователски център, богатият му фонд е в услуга на всички, които работят за по-задълбоченото проучване на Вазовото творчество.

Къща-музей “Иван Вазов”, Сопот
3. Къща-музей Христо Ботев
В периода след Втората световна война се създават множество къщи-музеи, посветени на литературни творци. Първият от тях е на поета-революционер Христо Ботев в Калофер. Идеята също е по-стара, от 1926г. по време на 50 годишнината от смъртта му, но тогава тя остава без подкрепа на властите. 

Къщата, която е унищожена при опожаряването на Калофер през 1877г. е възстановена през 1942г. по спомените на неговия брат. Официалното откриване е на 4 август 1945г. 

Музейният комплекс се намира в Ботевата градска градина и включва няколко обекта – мемориална къща-музей, паметник на Христо Ботев, както и паметник на майката на поета – Иванка Ботева. 

През 1973г. в съседство с къщата е построена изложбена зала, в която е представена документална изложба, посветена на неговия живот, литературно-публицистична и революционна дейност.
4. Къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови
Решение за създаването на музей на големите български писатели, поети, публицисти и общественици Петко Р. Славейков и Пенчо Славейков е прието от МС на 16 октоврми 1949г. 

Домът, в който са живяли е бил разрушен през 1923г. и музейната експозиция е подредена в апартамент, дарен на държавата от Светослава Славейкова, племенница на Пенчо Славейков

Къщата-музей притежава богат литературен и исторически архив на Славейкови, както и архив, книги, вещи и мебели на поетесата Мара Белчева

Основният фонд съдържа 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови, богатите им лични библиотеки с над 2 хиляди тома литература, поредица на издаваните от Петко Славейков вестници и списания, 600 оригинални фотографии, 150 живописни картини, графики и рисунки.

Тук може да се види и скромната дървена маса, на която е подписана Търновската конституция, както и лични вещи, принадлежали на Славейковото семейство. Музеят съхранява уникална сбирка от материали на градския бит и богатата етнографска колекция на Петко Р. Славейков, съдържаща народни костюми и старинни шевици от всички краища на България. Изграденият в София музей поражда инициатива за създаването на такива в Трявна и Велико Търново.
5. Къща-музей „Никола Вапцаров
През 1953г. е открита къщата-музей на поета Никола Й. Вапцаров в родния му град Банско, а на 6 май 1956 г. се открива и музеят ”Никола Й. Вапцаров” в София. Помещава се в последния софийски дом на поета, в който той е живял със съпругата си и семейството на брат си от май 1940 до 4 март 1942 г. 

Първоначално се е състоял от жилището, предоставено за живеене на Н. Вапцаров от леля му Магда Кондова, а по-късно към него се присъединяват и други два апартамента, които държавата отчуждава. В този дом поетът пише едни от най-силните си стихове след издаването на „Моторни песни”, в него редактира в. „Литературен критик”. 

Квартирата е средище на конспиративната му антифашистка дейност, за която той е арестуван на 4 март 1942 г. и отведен оттам. 10 години след гибелта му неговите близки даряват на България жилището, обитавано от поета, за да бъде създаден музей. 

За 25-годишната си дейност през 1981 г. музеят е удостоен с орден “Кирил и Методий” І степен. През 2008-2009 година в музея е извършен основен ремонт и изцяло е възстановена битовата част. Изготвен е подробен план за нова музейна експозиция. През 2009 г. с дарителски средства музеят е оборудван със съвременна офис и компютърна техника и е изградена интернет страница.
6. Къща-музей “Пейо К.Яворов”
Интересът към личността и творчеството на поета Пейо К. Яворов довежда до създаването през 1953-1954г. на музеите – в Чирпан и София.
Къщата музей “Пейо К.Яворов” в родния му град Чирпан е открита за посещения на 31 октомври 1954г. Музеят събира и съхранява оригинални документи, фотоси и предмети свързани с дейността на Яворов и неговата  епоха. 

Главните колекции включват лични и семейни вещи, личната библиотека, издания на Яворов, портрети и илюстрации. През 1973 година до къщата е построена експозиционна зала, в която са представени основните моменти от жизнения и творчески път на поета.

Мемориалният музей на Пейо Яворов в София в момента се помещава само на втория етаж от сградата, в която е живял. Притежава ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите му издания, оръжейната му колекция, живописни платна, графики и скулптури.

Битовата експозиция с гостната стая и работния кабинет на поета възпроизвежда обстановката, в която Пейо Яворов и Лора Каравелова живеят през 1912-1913 г. Тук е възстановена и стаята с оригиналните вещи и мебели от последното жилище на поета на ул. “Солунска”, където той слага край на живота си на 29 октомври 1914 г.

След редица перипетии, сложни юридически казуси и прибързани административни решения, сградата на този обичан и най-посещаван литературен музей, днес е в твърде тежко физическо състояние. 

Семейното жилище на Пейо Яворов и Лора Каравелова е държавен музей в частна собственост. В момента сградата е собственост на фирма „Дом Яворов” с управител Володя Лозанов, Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари в България. Музеят функционира, макар и при доста тежки условия.
Къща-музей „Пейо Яворов”, София
7. Къща-музей Христо Смирненски
Решение за създаване на къща-музей на поета Христо Смирненски има още през 1953г., с разпореждане на МС, но опитите за реализация на идеята се превръщат в прехвърляне на отговорност между различни институции. Проблемите идват от една страна заради сградата, а от друга поради трудностите при намиране на приемлив подход за музейното представяне на жизнения и творчески път на поета.

Провеждат се множество обсъждания, заседания, а по повод 60 годишнината от рождението му се провежда  научна сесия, в която вземат участие руски учени, сред които и проф. Дмитрий Лихачов.  Това активизира дейността и през 1959г. музеят е открит.

Къщата-музей притежава част от личния архив на Христо Смирненски – ръкописи, предсмъртния му бележник, оригинални фотографии, лични вещи, богата колекция от портрети и илюстрации. Битовата експозиция е изградена с автентични материали, дарение от семейството, но откритата за посетители през 1969 г., документалната експозиция е физически и морално остаряла. 

Днес къщата-музей на поета тъне в разруха и е затворена за посещения от Министерство на културата. В момента тече процедура по деактуване на музейната сграда от общинска в държавна собственост.
                     Kъм днешна дата сградата вече е почти разрушена 

8. Къща-музей „Димитър Димов“
Фондът на музея съхранява цялостния архив на писателя – ръкописи, документи, снимки, архив на научната му дейност; портрети и илюстрации от Георги Даскалов, Александър Добринов, Илия Петров, Никола Мирчев. 

Тук са събрани и архивни материали на семейство Харизанови, на поетесите Екатерина Ненчева и Лена Левчева, на писателките Нели Доспевска и Теодора Димова, на Клуба на писателите – лекари в България. 

Отличителен белег на експозицията е нейната автентичност. Запазени са изцяло кабинета на Димитър Димов с личната му библиотека (3 хиляди тома литература), както и лабораториите – химическа, физическа, радиотехническа и фотографска, илюстриращи енциклопедичните му интереси.

9. Къща-музей „Емилиян Станев“
В къщата-музей „Емилиян Станев“ е изградена нестандартна експозиция, решена експресивно-синтетично. Музейните внушения са осъществени без формиране на класически интериор. Фактологичната информация и художествените послания на автора достигат до посетителя с помощта на съвременни аудиовизуални средства.

Възстановен е оригиналният работен кабинет на писателя от софийския му дом. Като дарение от съпругата му Надежда Станева в музея постъпва цялостният личен и писателски архив на Емилиян Станев, нейния семеен и творчески архив, ценна колекция от 200 рисунки на художника Илия Петров.

Къща музей „Емилиян Станев”, Велико Търново
10. Къща-музей „Елин Пелин“
Битовата експозиция е разположена в родната къща на Елин Пелин в село Байлово, която включва прилежащите сгради и обширен двор, а документалната – в отделна сграда (Дом паметник „Елин Пелин”).



Къща-музей „Елин Пелин”, с. Байлово
11. Литературен кабинет „Стилиян Чилингиров”
След смъртта на Стилиян Чилингиров през 1962 г. въпросът за огромното му книжовно наследство и за съдбата на къщата на писателя, където се помещава то остава отворен. Комисия от отдел “Култура и изкуство” констатира че “запазената битова обстановка – кабинет и др. представлява паметно място не само от гледна точка на нашата културна история, но тя ще бъде необходима за изграждане на Литературен музей в София”.

Препоръчва се: “Да се запази архивът и библиотеката на писателя Стилиян Чилингиров в тяхната цялост и в този им вид, в който писателят ги е ползвал.” За целта е направено предложение за организиране на музейна сбирка “Стилиян Чилингиров”.

През 1968 г. домът на писателя е обявен за паметник на културата, ала седем години по-късно сградата е разрушена и на нейното място е издигната кооперация.

През 1985 г. екип специалисти от Националния литературен музей възстановява работния кабинет на писателя. В мемориалния кабинет се съхранява изключително богатата и разнообразна по съдържание библиотека на Стилиян Чилингиров. Тя съдържа около 21 000 тома книги и периодика на различни езици. Но може би най-ценната част от тази сбирка са многобройните автографи от почти всички видни писатели, живели и творили в края на ХІХ и първата половина на ХХ в.
12. Литературен кабинет „Иван Богданов”
През 1994г., след смъртта на литературния историк, библиограф и архивист Иван Богданов, неговите наследници даряват личната библиотека, наброяваща над 3000 тома литература и архива на писателя на Националния литературен музей в София. След научно-техническата им обработка, материалите се съхраняват в обособен литературен кабинет „Иван Богданов”.

В сбирка „Архив” са събрани ръкописите на почти всички публикувани монографии и публикации на Иван Богданов, както и ръкописите на непубликувани и незавършени от него текстове.

Тук са и картотеките изработени от Иван Богданов – инструмент за подготовката на справочните му трудове „13 века българска литература”, „Речник на българските псевдоними” и “Речник на литературните термини”. Кореспонденцията се състои от близо 2900 броя писма. 

Сбирка „Снимки” се състои от 105 бр. оригинални фотографии, 2202 бр. фотокопия, ръчно изработени карти, диапозитиви и негативи, служили на Иван Богданов за оформяне на изданията му. Личните вещи на Иван Богданов, някои от които с особена историческа стойност, също са част от архивното му наследство, съхранявано в литературния кабинет.

От 2003 г. до 2007 г. голяма част от  ръкописите, кореспонденцията, картотеките и оригиналните фотографии на литературен кабинет „Иван Богданов” са  дигитализирани в ЦДАФ /Център за документи и архивни фондове/ при Нов български университет. 
II. Създаване на Националния литературен музей
На базата на създадените къщи-музеи на бележити литературни творци на 1 януари 1976 г., с разпореждане на МС, в София е открит Националният музей на българската литература(НМБЛ) като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към тогавашния Комитет за изкуство и култура.

Към музея се организира литературен архив и научно-изследователска група. Литературните къщи музеи на територията на София влизат като филиали в структурата на НМБЛ, а тези в провинцията попадат под негово методическо ръководство.

През 1992г. името на музея се променя в Национален литературен музей (НЛМ).

Комитетът за изкуство и култура, респективно Министерство на културата не осигурява самостоятелна сграда на новосъздадения музей и до 1982г. той функционира само на базата на филиалите си.

Впоследствие са придобити помещения за фондохранилище на бул. “Дондуков” №95-Б, получени безвъзмездно от Комитета за държавен и народен контрол, и апартамент, намиращ се на втория етаж на ул. “Г. С. Раковски” №138, закупен от Министерство на културата за административните нужди на НЛМ.

Към момента на създаването на НЛМ, негови филиали стават мемориалните къщи на територията на София: къща музей “Иван Вазов”, къща музей “П. К. Яворов”, къща музей “Петко и Пенчо Славейкови”, къща музей “Никола Вапцаров”, къща музей “Христо Смирненски”, къща музей “Димитър Димов”, къща музей “Николай Хрелков”.

До 1989г., към Националния литературен музей са присъединени още къща музей “Емилиян Станев” – гр. Велико Търново, къща музей “Елин Пелин” – с. Байлово, къща музей “Георги Караславов” – кв. Драгалевци, както и къща музей “Панчо Владигеров” в София, кв. “Лозенец”.

След 1989 г., по Закона за реституцията, от НЛМ е отнета сградата на музей “Н. Хрелков” в Горна Баня. Къща музей “Георги Караславов” е деактувана като държавна собственост и върната на наследниците.

През цялото време на своето съществуване къща музей “П. К. Яворов” се е помещавала в частна собственост и е плащан наем за два етажа. В момента музеят заема само средния етаж на къщата.

С постановление на Министерски съвет № 300 от 18.11.2004 г. къща музей “Панчо Владигеров” от филиал на НЛМ е преобразуван в самостоятелен държавен културен институт.

За своето 35-годишно съществуване Националният литературен музей издири и опази внушителни по количество и ценност колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, литературна периодика, ръкописни и старопечатни книги, вещи, художествени произведения (живописни платна, графични листове, цветни щампи от ХVІІІ век, илюстрации, карикатури, шаржове, оригинални оформителски проекти и др.), ценни етнографски материали, уникални вещи на градския бит от началото на ХІХ до 70-те години на ХХ век.

Националният литературен музей попълва своите фондове чрез откупки и дарения. Към музея функционира Комисия за извършване на идентификация на движимите културни ценности, предоставени на музея и определя стойността им. В последните 20 години, поради неотпускане на средства за тази цел, музеят попълва своите фондове само чрез дарения.

Събирателската и документационна работа е насочена към издирване на писателски архиви от българската литературна класика, попълване на “белите полета” в литературната история, документиране на съвременния литературен живот.

Научно–изследователската работа е в основата на всички аспекти от многостранната дейност на НЛМ. Музейните специалисти организират и участват в научни сесии и конференции, те са автори на множество публикации, техните имена и авторски книги са добре познати в публичното пространство.

Освен традиционните рекламни материали, предлагани в къщите музеи, в последните години НЛМ осъществи свое самостоятелно издание – “Известия на Националния литературен музей” т. 1, 2, 3, 4 и 5.

НЛМ организира многобройни юбилейни чествания от национален и регионален мащаб, литературни вечери, премиери на книги, патронни тържества на училища и институции.

Във фондовете на музея се открояват цялостни архиви на писатели-класици, създали непреходни ценности в българската литература и фондове на по-малко известни автори, вписали имената си в българската култура от Възраждането до наши дни.

Музеят притежава забележителна колекция от художествени произведения. В отдел “Фондове и литературно наследство” се съхраняват творби на такива майстори на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата и шаржа като Иван Димитров, Никола Михайлов, Борис Георгиев, Иван Христов, Никола Петров, Георги Евстатиев, Илия Петров, Сирак Скитник, Хараламби Тачев, Ненко Балкански, Илия Бешков, Александър Добринов, Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев и мн. др.

Едно от най-ценните притежания на колекцията са цветните щампи от 18 век – Самоковска школа.

Най-голяма е колекцията от книги и периодика. Особено ценни са ръкописните листове от ХIV, ХVI век, уникалните ръкописни и старопечатни книги.

Интерес представляват богатите писателски библиотеки, съдържащи първи издания с посвещения и автографи, рядко срещана литературна периодика, богато илюстрирани книги, уникални библиофилски издания.Това литературно-историческо богатство надхвърля 200 000 автентични материала от различни епохи.

Те се съхраняват в следните музейни сбирки: “Архив”, “Снимки”, “Книги и периодични издания”, “Вещи”, “Художествени произведения”.

Тази година Националният литературен музей чества своя 35-годишен юбилей. По този повод през юни в НДК музеят организира изложбата „Съкровищата на Националния литературен музей”, в която са представени за първи път пред публика някои от най-ценните реликви от фондовете на Националния литературен музей и на къщите-музеи на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Елин Пелин, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Димитър Димов, Емилиян Станев.

Тази изложба, както и всички останали инициативи и мероприятия, организирани от НЛМ, показват, че музеят продължава да изпълнява своята мисия, като документалните паметници, съхраняващи културната и литературна памет на нацията, не са само статичен елемент от експозицията в застинала мемориална атмосфера, а пряк посредник между миналото и настоящето… 

И за да не останем в дълг към бъдещето, трябва да приемем всичко това и като индикация за по-отговорно отношение на обществото и институциите към литературното наследство на нацията, към материалната база, към финансовите проблеми на музея. 

А защо не и да си пожелаем да имаме един истински Национален литературен музей, какъвто нашето литературно богатство заслужава.

ИЗЛОЖБА ПОКАЗВА ЦЕННИ КНИГИ 
И ЛИЧНИ ВЕЩИ НА 
ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ


                 © плакат: организатори
Представителна изложба под надслов "Да видят всички по света, че българский народ живее...", посветена на 185-та годишнина от рождението на Петко Рачев Славейков, гостува във Велико Търново. Тя ще бъде открита от 16,00 часа в Музей Възраждане и учредително събрание. Нейни организатори са Националният литературен музей, Къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София и Регионалният исторически музея в старата столица.

Автор на изложбата е Здравка Никовска, гл. уредник на Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови", художественото оформление е дело на Ивелина Велинова. На откриването ще присъства директорът на Националния литературен музей Катя Зографова.

Тази изложба е поредната експозиционна проява, с която Националният литературен музей гостува на Регионалния исторически музей във Велико Търново. По този начин двете институции ще отбелязват 185-та годишнина от рождението на големия български поет и обществен водач Петко Рачов Славейков.

Столичният музей на Славейковци ще покаже на съгражданите на големия възрожденец запазени ценни книги и редки първи издания от личната библиотека на Петко Рачов Славейков, вещи на семейството, както и част от уникалната етнографска колекция на големия българин.

Поет, преводач, публицист, автор на повече от 50 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар, Петко Рачов Славейков /1827-1895/ е една истинска ренесансова, енциклопедична личност. Учителствал в безброй села и градове, обикалял и гонен по четирите краища на България, големият ни поет и общественик винаги е издигал в култ "народното начало"...


През целия си бурен живот той не престава да изучава особеностите на българския национален характер и ревностно издирва и събира всички свидетелства за неговата уникална материална и духовна култура.

Плод на тази народополезна дейност е фундаменталният му труд "Български притчи или пословици и характерни думи" /1889/, съхранили словното богатство и народната мъдрост на деди и прадеди... 


Ала Петко Славейков е наясно, че картината на народния живот не би била пълна без опазването на онези материални знаци на националния ни фолклор, които в продължение на векове са ни помагали да оцелеем и да предадем своята духовна идентичност на бъдещите поколения.

Събирана целенасочено през целия му живот, сетне съхранявана и допълвана от неговите деца, днес оцелялата част от етнографската колекция на Дядо Славейков наброява 300 оригинални материала, датирани от края на ХVІІІ до началото на ХХ век.

Повече от 100 оригинални експоната организират тематичните центрове на изложбата. Тринадесет цветни пана представят живота и делото на Петко Рачов Славейков като просветител, журналист, поет, политик и обществен водач. 


Посетителите ще видят богато украсените народни костюми или отделни елементи от тях - мъжки, женски и детски ризи, бръчници, престилки, чорапи, пояси, колани, пафти; редките и ценни шевици и тъкани от различни райони на България; медните съдове, изработени от бащата на Петко Славейков - Рачо Казанджията; ръкописи, фотографии и лични вещи на Петко Славейков, както и вещи, принадлежали на неговото семейство.

Богатото съдържание на изложбата очертава и още един смислов център, представящ Петко Славейков като депутат и законодател, като пълноценен участник в изграждането и развитието на българската държавност. 


Преминал през много трудности и изпитания, Дядо Славейков никога не отстъпва от своите високи обществени идеали и никога не поставя своите лични или партийни интереси над общобългарските. 

Съдбовно свързан с народния живот, той пише: "По-напред съм син на България и служител на народа, а после - чиновник на правителството"
Източник dariknews.bg