ЗАСТРЕЛЯН ПО ГРЕШКА?!
Белчев е високо образован и ерудиран човек. По време на стамболовото управление става финансов министър и е единственият поет, заемал този пост.
 |
| София, ул. Христо Белчев, къщата на финансовия министър |
Стамболов управлява с твърда ръка и има много врагове, особено сред македонската емиграция. Прогоненият от България Димитър Ризов, шурей на стамболовия приятел Димитър Петков, крои в Белград планове за убийството на “тирана”. Той намира съмишленик в лицето на оръжейния майстор Наум Тюфекчиев, македонец от Ресен. В Белград се събират Наум, брат му Никола и бившият офицер Кръстьо Ножаров. В заговора са привлечени още Михаил Ставрев с прякор Халю и най-малкият брат на Тюфекчиеви Димитър, наричан Денчо. Той е едва 18-годишен.
Денчо следи какво прави Стамболов, след като излезе от Министерския съвет, и съобщава, че често се отбива в близкото кафене “Панах”. (По онова време Министерският съвет се е намирал в сградата на БДЖ, на ъгъла на улиците “Раковски” и днешната “Иван Вазов”.)
Убийците решават да заложат засадата край кафенето. Тъй като Стамболов ходи винаги с един стражар за охрана, за конспирацията е спечелен и той. Това е Спас Антонов, бивш хайдутин. Неговата задача е да изостане от Стамболов в решителния момент, като остави заговорниците да го убият и избягат, без да издава връзката си с тях.
На 15 март 1891 г. четиримата терористи причакват Стамболов, който седи с Христо Белчев в кафе-сладкарница “Панах”. Към 20 часа двамата излизат и тръгват покрай градската градина по ул. “Левски”. Вече е тъмно, а София е зле осветена.
Стефан Стамболов
Атентаторите са групирани по двойки. Халю и Никола Тюфекчиев са определени за извършители, а Ножаров и Денчо ги подсигуряват, като същевременно дебнат дали телохранителят Антонов ще изпълни обещанието си. Халю и Никола тръгват срещу двамата министри. Знае се, че премиерът ходи винаги със зареден револвер в джоба. В момента, когато се разминават, Халю сграбчва дясната ръка на Стамболов, за да му попречи да извади оръжието. Говори се, че министър-председателят носи ризница, затова с другата ръка Халю стреля в главата му, но в последния миг Стамболов успява да го блъсне и куршумът улучва Никола Тюфекчиев. На свой ред Никола стреля по жертвата, но премиерът съобразително заляга и атентаторът ранява Халю в дясната ръка. Той изпуска пистолета си.
В този момент Христо Белчев прави една фатална грешка побягва към градската градина. В тъмнината Денчо Тюфекчиев го обърква със Стамболов и го застрелва. Убийците смятат Стамболов за мъртъв и побягват, а телохранителят Антонов, според предварителната уговорка, бавно ги подгонва и ги загубва в градината. За алиби все пак стреля във въздуха.
След като атентаторите изчезват, разтрепераният Стамболов побягва по ул. “Левски” към ул. “Граф Игнатиев”, влиза в една месарница, за да се успокои, а после отива до полицейския участък на ъгъла с ул. “Раковски”. Оттам взема стражари и се връща на местопрестъплението.
Добри Ганчев, учител по български на княз Фердинанд, който става неволен свидетел на атентата, разказва:
Кога всичко утихна, аз доближих до вратата, дето се даде фаталният изстрел. Към там отиваха и други хора откъм кафенето. Навлязохме в градината и на десет крачки от вратата видяхме паднал на лицето си човек. Всички, дет бяхме дошли, помислихме, че е Стамболов. Аз хванах трупа за рамото, за да разбера кой е убитият. Драсна се кибритена клечка, познахме Белчева. Издъхнал беше вече, ала имаше още конвулсивни мърдания на тялото.
Кога всичко утихна, аз доближих до вратата, дето се даде фаталният изстрел. Към там отиваха и други хора откъм кафенето. Навлязохме в градината и на десет крачки от вратата видяхме паднал на лицето си човек. Всички, дет бяхме дошли, помислихме, че е Стамболов. Аз хванах трупа за рамото, за да разбера кой е убитият. Драсна се кибритена клечка, познахме Белчева. Издъхнал беше вече, ала имаше още конвулсивни мърдания на тялото.
Телохранителят Антонов остава неразкрит, макар че Ганчев споделя със Стамболов своите подозрения към него. Ножаров избягва в Сърбия, а Халю и Никола Тюфекчиев се измъкват в Румъния. Само Денчо остава в София, но никой не подозира, че той е убиецът. В онази епоха както мерките за сигурност, така и заговорниците са наивни.
В градската градина полицията намира два захвърлени револвера с инициали Н. Т. Стамболов научава, че Наум Тюфекчиев има брат в София и нарежда да го арестуват. Денчо е задържан и жестоко измъчван. Той е бит, горен с газова лампа и боден с подострени колове, но издъхва, без да каже нищо.
Така атентаторите, с едно изключение, остават на свобода. Стамболов обаче използва случая да се разправи със своите политически противници.
Арестувани са 250 души, сред които са бившият министър-председател Петко Каравелов, видният политик Трайко Китанчев, съратникът на Бенковски Тома Георгиев и други изтъкнати личности. Участъците се изпълниха, нямаше място где да ги запират пише Добри Ганчев.
Арестуваха без какви годе улики, само по едно подозрение, по някой анонимен донос или пък защото някога си казали били нещо лошо за княза или Стамболова.
С помощта на лъжесвидетели през лятото на 1892 г. е скалъпен шумен процес, най-големият за времето си. По-късно съдебните протоколи са издадени в дебел том, който се пази в Националната библиотека. Той носи помпозното заглавие Делото по заговора за убийството на негово царско височество княза и министра председателя Стамболова и убийството на министра Белчева.
Заговорът се представя като голяма конспирация, вдъхновена и платена от Русия, с която в момента отношенията са прекъснати. Точно затова като обвиняем е привлечен Светослав Сапунов с псевдоним Миларов.
Миларов, който е на 41 години, е член на Българското книжовно дружество (днес БАН), съратник на Петко Славейков и участник в националноосвободителните борби. Като русофил е бил емигрант в Русия и се връща след амнистията през 1889 г.
Той е “руската връзка” в конструкцията на обвинението. Основно доказателство срещу него е собственият му дневник.
Миларов е талантлив поет и журналист, но не е човек на действието. Той е от тези романтични натури, които копнеят за саможертва, ала цялата пара изпускат през свирката. Един руски дипломат го характеризира така: Г-н Миларов, според мен е човек, способен с характерната си бъбривост да ни компрометира. С убийството на Белчев той няма нищо общо. В Одеса наистина получава 33 наполеона от Славянското благотворително дружество, за да убие Фердинанд.
С парите се връща в България, но опитите му са толкова смешни, че изобщо не заслужават място в класацията. Миларов два пъти причаква княза. Първия път ръката му се схванала и той не извадил пистолета от джоба си, а при втория опит се прострелял неволно в тоалетната на Пловдивската гара. На пишман атентатора се наложило да изскочи от деликатното място с горящ панталон.
Съучастникът му Константин Попов, който бил с него на гарата, за да си дават взаимно кураж да извършат убийството, пък си забравил пистолета в Одрин. Така Фердинанд оцелял, без да разбере, че е бил обект на атентат.
Дневника си Миларов пише в емиграция. Той е пълен с планове за бъдещи подвизи поетът се кани да убие княза, да вдигне в България бунт и т. н. Все пак той е достатъчно разумен да не взима този компромат със себе си при завръщането си в България и го оставя в Букурещ на своя другар по чашка Величко Хаджипенчович син на известния чорбаджия хаджи Иванчо Пенчович, участвал в съда над Васил Левски. Величко продава дневника на агентите на Стамболов за 4000 лева. Благодарение на това “доказателство” на процеса Миларов е представен като страшен конспиратор.
В скалъпването на обвиненията участва лично премиерът Стамболов. По това време той вече знае, че истинските атентатори са Никола Тюфекчиев и Ножаров, но първият е в Русия, а вторият в Сърбия.
Да се иска от Русия да екстрадира някой български емигрант е безнадеждно, затова Стамболов иска от Сърбия да предаде Ножаров и Ризов. Австро-Унгария оказва силен натиск върху правителството в Белград да изпълни българските искания. Ризов и Ножаров решават да избягат в Русия през Румъния.
В Крайова обаче са задържани и над тях надвисва отново опасността да бъдат предадени на българските власти.
Боне Георгиев, съучастник на Тюфекчиев в много тъмни дела, включително и в убийството на Стамболов (виж № 15), е изпратен като парламентьор в Белград при министър-председателя Никола Пашич с молба да им осигури алиби, че Ризов и Ножаров по време на убийството на Белчев са били в Сърбия. Ризов наистина е бил там, но за Ножаров Пашич не смее да излъже. Румънците се колебаят. Там е изпратен под чуждо име Тюфекчиев. Накрая под силен руски натиск Ризов и Ножаров са освободени и заминават за Русия.
Боне Георгиев, съучастник на Тюфекчиев в много тъмни дела, включително и в убийството на Стамболов (виж № 15), е изпратен като парламентьор в Белград при министър-председателя Никола Пашич с молба да им осигури алиби, че Ризов и Ножаров по време на убийството на Белчев са били в Сърбия. Ризов наистина е бил там, но за Ножаров Пашич не смее да излъже. Румънците се колебаят. Там е изпратен под чуждо име Тюфекчиев. Накрая под силен руски натиск Ризов и Ножаров са освободени и заминават за Русия.
Миларов става изкупителната жертва. Заедно с Тома Георгиев и още двама души той е осъден на смърт въпреки усилията на адвокатите, сред които е и Алеко Константинов, защитник на Петко Каравелов. Каравелов получава пет години, а Трайко Китанчев три. За помилването на Миларов се застъпва Димитър Петков.
Някога двамата са били съквартиранти и образованият поет преподавал на неукия политик по оригинална система всеки ден в определени часове му говорел само на френски. Стамболов обаче е непреклонен и не се вслушва в ходатайството на първия си приятел. На 15 юли 1892 г. призори Миларов и другите смъртници са обесени в двора на Черната джамия днес църквата “Свети Седмочисленици”, която по онова време е била затвор.
Парадоксът е, че Миларов и Христо Белчев са съученици. Още по време на турското робство двамата учат заедно в Загреб и Белчев превежда на български “Спомени от цариградските тъмници” най-известното произведение на Миларов, което той написва на хърватски. Близки приживе, те остават свързани и в смъртта.
И още една любопитна подробност. В Одеса се появява един лъжеубиец на Белчев, български емигрант на име Ангел Ангелов. Пред тайния агент на Министерството на външните работи Алексей Путята той се представя за участник в покушението и иска парична помощ.
Вдовицата на Белчев получава щедра пенсия и е назначена за придворна дама. По-късно става възпитателка на престолонаследника, бъдещия цар БорисІІІ, и любовница на поета Пенчо Славейков. Наум Тюфекчиев е осъден задочно.
Тайният съзаклятник, телохранителят на Стефан Стамболов Спас през 1893 г. извършва убийство и попада в затвора, където умира. Оттогава премиерът е пазен от Гунчо Тодоров, в чието присъствие го съсичат.
По онова време Градската градина е била оградена със стена и е имала четири входа, по един от всяка страна. Бел. авт.
След падането на Стамболов главният секретар на МВР Илия Луканов и още няколко полицаи са съдени за смъртта на Денчо...ОР+
По онова време Градската градина е била оградена със стена и е имала четири входа, по един от всяка страна. Бел. авт.
След падането на Стамболов главният секретар на МВР Илия Луканов и още няколко полицаи са съдени за смъртта на Денчо...ОР+
СТАНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
Министертво на
финансите
финансите
ХРИСТО БЕЛЧЕВ
Място на раждане: Търново
1857 г. - 1891 г.
1872 - 1876 г.
Завършва гимназия в Загреб.
1878 - 1881 г.
Чиновник в Севлиево, Търново, София.
1881 - 1884 г.
Стипендиант на българското правителство в Париж по
политическите и икономически науки.
1885 - 1890 г. Главен ревизор, гл. секретар в Министерство на финансите.
1890 - 1891 г. Министър на финансите в кабинета на Стамболов.
1891 г. - убит от политически противници в София.
ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ
Атентатът срещу Стефан Стамболов от 27 март (15 март стар стил) 1891 година е неуспешен опит за убийството на българския министър-председател. При покушението загива финансовият министър Христо Белчев.
Нападението целяло отмъщение за екзекуцията на осъдения за държавна измяна майор Коста Паница, е организирано от група македонски емигранти, оглавявана от Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев.
Основен мотив за извършването на атентата е отмъщение за екзекуцията на майор Коста Паница, един от старшите офицери в Българската армия, популярен сред македонските кръгове в България. През пролетта на 1890 година той е осъден за подготвения от него със съдействието на Русия опит за държавен преврат. Съдът го осъжда на смърт с препоръка към княза присъдата да бъде заменена със затвор, но след личната намеса на министър-председателя Стефан Стамболов смъртната присъда е изпълнена през юни 1890 година.
Още преди екзекуцията на Паница македонският емигрант Димитър Ризов, който е оправдан по делото срещу Паница, но заминава за Белград, говори за заговор за убийството на Стамболов в случай, че смъртната присъда на Паница бъде изпълнена. В него участва Наум Тюфекчиев, производител и търговец на оръжия от Македония, който се опитва да получи от Тома Георгиев пари за организирането на атентата.
Групата изпраща в България Кръстьо Ножаров и братът на Наум, Никола Тюфекчиев. В София те се свързват с най-малкия брат, Димитър Тюфекчиев, и с Михаил Ставрев - Халю. Така се сформира групата на четиримата преки извършители на атентата.
Основен мотив за извършването на атентата е отмъщение за екзекуцията на майор Коста Паница, един от старшите офицери в Българската армия, популярен сред македонските кръгове в България. През пролетта на 1890 година той е осъден за подготвения от него със съдействието на Русия опит за държавен преврат. Съдът го осъжда на смърт с препоръка към княза присъдата да бъде заменена със затвор, но след личната намеса на министър-председателя Стефан Стамболов смъртната присъда е изпълнена през юни 1890 година.
Още преди екзекуцията на Паница македонският емигрант Димитър Ризов, който е оправдан по делото срещу Паница, но заминава за Белград, говори за заговор за убийството на Стамболов в случай, че смъртната присъда на Паница бъде изпълнена. В него участва Наум Тюфекчиев, производител и търговец на оръжия от Македония, който се опитва да получи от Тома Георгиев пари за организирането на атентата.
Групата изпраща в България Кръстьо Ножаров и братът на Наум, Никола Тюфекчиев. В София те се свързват с най-малкия брат, Димитър Тюфекчиев, и с Михаил Ставрев - Халю. Така се сформира групата на четиримата преки извършители на атентата.
Те се свързват с телохранителя на Стамболов Спас Антонов, също симпатизант на Коста Паница и се договарят да не стреля по тях. След като проучват навиците на министър-председателя, решават да извършат атентата в близост до кафенето „Панах“, което той често посещава. Целта им е да го застрелят в главата, тъй като е известно, че той носи бронежилетка.
На 27 март 1891 година, след заседание на правителството, Стефан Стамболов отива в кафенето „Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Излизат от кафенето към 20 часа и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица „Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите.
Нападателите се движат срещу тях на две групи.
Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Стамболов и Белчев и веднага след това Халю хваща Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Христо Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Димитър Тюфекчиев, който го взема за Стамболов.
След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат.
Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса. Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството оказва натиск върху следователите, стремейки се да докаже връзки на атентаторите с Русия и проруската опозиция в страната. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции.
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18 септември. Един от съучастниците, Спас Д. Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов,Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани.
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 30 юни (18 юни стар стил) 1892 г. във Военното училище. Присъдите са произнесени на 1 юли, като общият брой на осъдените е около 15. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27 юли в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.
Годините след Освобождението са осеяни с множество атентати. Повечето от тях са дело на анархисти и македонстващи. По това време се появява и терминът "дългата ръка на Русия". По това време България става арена на сблъсък както на великите сили, така и на апетитите на балканските ни съседи Наум
Тюфекчиев, един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства, е бил търговец на оръжие. Той препродавал стоката си - револвери и бомби, на българската и турската армия, на ВМРО и на младотурците.
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството оказва натиск върху следователите, стремейки се да докаже връзки на атентаторите с Русия и проруската опозиция в страната. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции.
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18 септември. Един от съучастниците, Спас Д. Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов,Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани.
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 30 юни (18 юни стар стил) 1892 г. във Военното училище. Присъдите са произнесени на 1 юли, като общият брой на осъдените е около 15. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27 юли в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.
ДВЕ РАЗУЗНАВАНИЯ ПОЛЗВАТ ЕКЗЕКУТОРА НАУМ ТЮФЕКЧИЕВ
Годините след Освобождението са осеяни с множество атентати. Повечето от тях са дело на анархисти и македонстващи. По това време се появява и терминът "дългата ръка на Русия". По това време България става арена на сблъсък както на великите сили, така и на апетитите на балканските ни съседи Наум
Тюфекчиев, един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства, е бил търговец на оръжие. Той препродавал стоката си - револвери и бомби, на българската и турската армия, на ВМРО и на младотурците.
Неимоверно алчен, той е бил готов на всякакви авантюри заради пари. Връх на всичко е, че приема от младотурците 227 000 златни лева, за да им създаде терористична организация. В делата му участват и двамата му братя - Никола и Димитър. Един от първите атентати на Тюфекчиев е инспириран от Димитър Ризов, шурей на приятеля на Стамболов Димитър Петков. Ризов, прокуден от България, крои както мнозина планове за убийството на "тирана".
Той се среща в Белград с родения в Ресен Наум, брат му Никола и Кръстю Ножаров, бивш офицер. По-късно в заговора са включени по-малкият брат на Наум - Димитър, наричан Денчо, както и Михаил Ставрев - с прякор Халю. Осемнадесетгодишният Денчо следи Стамболов и установява ежедневният му път. Засадата е по пътя от Министерския съвет намиращ се тогава в сегашната сграда на БДЖ на ъгъла на ул. "Раковски" и днешната "Иван Вазов" до кафене "Панах", където той често се отбива.
Охраната на Стамболов - бившият хайдутин Спас Антонов, трябва да изостане от него в решителния момент. На 15 март 1891 г. след излизането от кафе-сладкарницата към 20 часа заедно с Христо Белчев те са причакани по пътя си по ул. "Левски" край градската градина. Халю и Никола са определени за извършители, а Ножаров и Денчо ги подсигуряват.
В момента на разминаването Халю хваща дясната ръка на Стамболов (знае се, че той е винаги със заредено оръжие в джоба и ризница) и с другата ръка стреля към глава му. В последния момент Стамболов го отблъсква и куршумът уцелва Никола, който също стреля. Стамболов заляга и куршумът попада в дясната ръка на Халю, който изпуска пистолета си. Побегналият към Градската градина Христо Белчев е помислен от Денчо за Стамболов и той го застрелва. След атентата Ножаров избягва в Сърбия, а Никола Тюфекчиев и Халю - в Румъния. Денчо остава в София.
След намирането на два револвера с инициали Н.Т. от полицията в Градската градина Стамболов нарежда арестуването на неподозирания дотогава Наумов брат. Жестоко битият и горен с газова лампа Денчо умира, без да предаде никого. Жертва на Наум Тюфекчиев е и д-р Георги Вълкович - един от първите български хирурзи, светски човек, невероятно духовит. В качеството си на български агент в Цариград - втория по важност пост след външния министър, той следи българските емигранти в Турция.
През август 1891 г. с одобрението на руските власти (със заговора е запознат лично граф Николай Игнатиев) Наум Тюфекчиев организира следенето на д-р Вълкович. Първоначално набелязаните атентатори се отказват и са включени Димитър Орловски и бившият офицер Дражев, участник в два атентата в Сливен и Бургас, преди да напусне България. След пристигането си на 8 февруари 1892 г. двамата пристигат в Цариград и се отбиват в консулството, но са отклонени учтиво.
Убийството е извършено след излизането на д-р Вълкович от българското дипломатическо агентство, където на 12-и се провежда ежегодният карнавал на Заговезни. С вика "Ето отмъщението за честта на жена ми!", произнесен за заблуда, Орловски го намушва с нож в стомаха и двамата в маскарадни костюми изчезват в тъмнината.
Качват се на руския параход "Цар", който се готви да отплува за Одеса. Капитанът обаче не иска да ги вземе без паспорти и затова на следващия ден те отиват в руското консулство. Княз Нелидов нарежда на капитана да ги вземе, но слага дата от предишния ден.
След това докладва нагоре няколко пъти, а на 22 февруари пише: "Един от арестуваните даде показания, че убийците Орловски и Дражев са пристигнали от Одеса по поръка на някой си Тюфекчиев."
Препоръчва тримата да бъдат задържани и изолирани, за да може, ако Турция поиска екстрадирането им, да бъдат съдени в Одеса и да получат малки присъди, за да не бъде компрометирана Русия като страна, поддържаща терористи. Като извършители са осъдени на смърт невинните Мерджанов и Попето, отказали да участват в атентата, а братята Наум и Никола Тюфекчиеви получават задочна присъда от 15 години.
За да не разгневи руското правителство, султанът не потвържава смъртната присъда и тя остава неизпълнена. Наум Тюфекчиев е арестуван и заради участие в убийството на Стамболов, извършено от русенеца Михаил Ставрев - Халю, Боне Георгиев и Атанас Цветков -Талю. Уликата срещу него е пистолетът на Боне Георгиев. Установява се, че в деня на покушението Тюфекчиев е освободил от митницата 5 револвера, изпратени от брат му Никола от Лиеж, а при обиска са намерени са само 3.
Заключава се, че с един от тях е стреляно по Стамболов. Както винаги обаче Тюфекчиев има алиби за времето на извършване на престъплението и след гаранция от 25 000 лв. на следващия ден е пуснат от ареста. Най-накрая след година и половина делото започва, Халю и Талю са съдени задочно, а Тюфекчиев и Ацев получават по три години затвор. Боне Георгиев, който спира файтона, е оправдан.
Двама бъдещи министър-председатели са ангажирани по делото - Стоян Данев е адвокат на Тюфекчиев, а Александър Малинов е прокурор. След обжалването Тюфекчиев е оправдан - съдът приема за нормално преработени от него револвери да попаднат у македонстващи комити, което не значи, че той им ги е дал или продал, за да бъде убит Стамболов.
Във връзка с тържествата, свързани с 25-годишнината от възкачването на цар Фердинанд на българския престол, турските тайни служби започват подготовка за атентат, при който да бъдат убити на митинг във Варна или в катедралата "Св. Александър Невски" гостуващият руски император Николай II, Фердинанд и русофилското правителство на Иван Евстатиев Гешов. В плана е посветен и Наум Тюфекчиев.
 |
| Руския император Николай II |
Но визитата на Николай II е отложена и планът се проваля. С бомбите три години по-късно е извършен атентатът в градското казино (на мястото на сегашната градска художествена галерия) в София. На ежегодния бал с маски на Заговезни, организиран от артистите от Народния театър, след полунощ към 1 часа избухва взрив - убити са поручик Никола Бояджиев - син на началник-щаба на армията ген.
Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър ген. Иван Фичев Мара Фичева-Багарова (съпруга на депутата Иван Багаров), художникът Петър Милев и Цветана Христова. Ранени са 8 души, между които е и Багаров. Наум Тюфекчиев се появява на бала, въпреки че скоро е починал единственият му син Александър.
Той е в една отдалечена от взрива ложа и като специалист след взрива е помолен да състави акт, в който посочва, че бомбата е направена в Крагуевац. Военната експертиза обаче показва, че ръчната кубическа бомба е от типа на доставените през 1907 г. на войската от самия Тюфекчиев.
Всъщност бомбата е една от четирите, останали от жп атентата, съхранявана в Милан Манолев, взета от Тюфекчиев и дадена на атентаторите. Така човекът, който по искане на турската тайна полиция сам определя мястото на атентата, за пореден път остава в сянка. Краят на Наум Тюфекчиев е симптоматичен - той става жертва на междуособиците във ВМРО само година след атентата в казиното.
Убит е на 25 февруари 1916 г. от екзекутор на ВМОРО на улица "Раковски" - на същата улица, на която преди 21 години при атентат, организиран от него, е съсечен Стефан Стамболов...ОР+
